Личното развитие е в основата на развитието на организацията, отбелязва в публикация за Forbes Джоузеф Фолкман. Той е убеден, че ежедневното отделяне на малко време и енергия за лично усъвършенстване има резултат в по-добро преследване на цели и постигане на резултати.
По-добрите лидери са в основата на по-слабото текучество, по-голямата удовлетвореност сред клиентите на компанията, по-високата ангажираност сред служителите, по-добрите приходи и продажби и т.н., коментира Фолкман. В същото време много лидери са пасивни по отношение на собственото си развитие и често избират да се заровят в текуща работа, пред това да обогатят уменията и познанията си.
Фолкман очертава пет причини, които задържат личното развитие на много мениджъри:
1. Не уменят да слушат. Едно от основните умения за хора, които искат да развиват личния си потенциал, е да могат да слуша ефективно. Тези, които не са добри слушатели насочват усилия към дейности, които те считат за важни, но е възможно да не попадат в най-критичните сфери. Уменията за добро слушане включват способността да долавяш съдържанието, наред с чувството на другия човек.
2. Не са отворени за идеи от другите. Има хора, които отхвърлят всяка нова идея или предложение. Те може да вярват, че техните идеи са по-добри или може би са обиждат, че другите са толкова самонадеяни, че да им предоставят обратна връзка. Каквато и да е първопричината, отрицателната реакция на дадена обратна връзка обезкуражава отсрещната страна да дава предложения и идеи. И това сериозно ограничава процеса на себеразвитие.
3. Не са честни със себе си. Хората, които са честни и споделят в какво вярват изглежда са по-открити да приемат факти за себе си. Когато хората не са напълно честни с другите, те са склонни да заблуждават и себе си. Самозаблудата е процес на отричане или рационализация на трудни за приемане факти, много често защото са твърде близо до истината. Подобни факти изискват промени на мисленето и поведението. Личното развитие се появява, само когато хората могат да се изправят пред реалността, че трябва да придобиват нови знания и умения.
4. Не отделят време да развиват другите. Усъвършенстването е заразно. Когато лидерите се ангажират с дейности по своето развитие, те изпращат мощен сигнал, че вярват и участват в развитието и на останалите също така.
5. Не поемат инициатива. Придобиването на нови знания, умения, а също и промяната на установени практики, изисква инициатива. Инициативата винаги означава да отидете отвъд това, което се очаква или е заложено в приетата от вас роля. Това означава да видите нещо, което е пред разпадане и да пристъпите напред да го подобрите. Често сме убедени, че големият талант е резултат от късмет или вродена способност. Истината е, че големият талант е функция на практиката и търсенето на възможности, коментира Фолкман.