Equinox Partners: Всеки се превръща в лидер, когато поема лична отговорност
Eдинственото сигурно е промяната, коментират Гергана Павлова и Пламен Петров, основатели на първата българска програма за коучинг
11.10.2014 | 13:30
Автор: Мариета Иванова
Компаниите често се провалят в определянето на един от ключовите за успеха дейности- а именно да разпознаят управленския потенциал у служителите. Проучване на Gallup от началото на 2014 сочи, че в 82% от случаите компаниите не разпознават мениджърския талант.
Времената на криза изведоха на преден план въпросите за необходимостта от гъвкавост и адаптивност към променящата от гледна точка на познатите реалности среда. Наред с това, се очертаха и въпроси за това какво стои зад успеха на оцелелите през преходните времена компании и каква е ролята на лидера в задаването на правилната посока.
По този повод потърсихме мнението на основателите на първата българска програма за коучинг Гергана Павлова и Пламен Петров от Equinox Partners. Те са категорични, че всеки се превръща в лидер, когато поеме лична отговорност. По думите им единственото сигурно е промяната.
Вижте какво споделят те за лидерската нагласа и къде се проявява тя от интервюто за Bulgaria On Air:
По думите на Питър Дракър „Мениджърът прави нещата правилно, докато лидерът прави правилните неща.” Кога една компания има нужда от лидер или по-точно представители на мениджмънта да проявят лидерски качества?
Лидерската нагласа е необходима винаги и навсякъде. Тя освобождава мисленето на всички хора в компанията, че могат да променят нещо в средата си за по-добро. От хората, които посрещат клиентите на вратата, до хората, които са в заседателната зала сред борда на директорите. Всеки се превръща в лидер, когато не просто прави нещата (било то правилно или по правилния начин), но най-вече когато поема лична отговорност за това, което прави. А, какво е личната отговорност, ако не дела, идващи “от говора” или иначе казано –превръщане на думите в дела.
Във връзка с лидерството откриваме и още един интересен парадокс. Когато всеки в организацията се “събуди” и пре-върне в (си върне отново) лидер на самия себе си и поеме лична отговорност за делата си, тогава темата за лидерството се стопява, изчезва. Може би това е и причината напоследък в западния свят все повече да се застъпват темите за съвместното водене (co-leadership), съ-здаване / ко-създаване (co-creation), лидерство с участие (participatory leadership). Които теми всъщност ни “учат” как да живеем заедно, в партньорство едни с други – нещо, което вероятно сме забравили. И ако в западния свят този тип лидерство е нещо ново, то в източната култура самото понятие “лидерство” дори не съществува. Тъй като там всеки, бидейки “лидер” на самия себе си, танцува с промените и се ръководи от едни по-висши закони – тези на природата – и същевременно възприема себе си като част от едно неразривно цяло.
Какви са предизвикателствата пред лидерите в несигурна среда (по отношение на пазари, бъдеща перспектива, приходи и печалба)?
Да започнем от там, че средата винаги е несигурна. И че единственото сигурно нещо е промяната. А, промяната отвън – започва отвътре. В този смисъл и предизвикателствата са най-вече вътрешни. Външната среда на практика е еднаква за всички участници в бизнеса – регулаторна рамка, пазари, конкуренция. Различни са само личните ни възприятия за тази среда. И в контекста на тази среда е напълно достатъчно лидерите да се грижат за това, което е пряко в техния обхват и контрол- а, именно, личното целеполагане, повишаване на стандартите за работа и живот, вътрешната устойчивост и непрекъснато рафиниране на личната визия. И не на последно място, разбира се – хората, клиентите и партньорите, с които избират да работят.
Още по темата
Как мотивира лидерът? И какво е мястото на креативността в процеса по мотивиране на служителите?
Процесът на мотивация е много личен и посоката му винаги е отвътре-навън. Затова и най-доброто, което може да направи всеки ръководител е просто да даде пространство – на себе си и на другите – да се настрои, да (се) слуша и да (си) задава правилните въпроси.
Често забравяме, че ние сме тези, които носим отговорите. И че от нас зависи дали ще се чувстваме мотивирани, удовлетворени и щастливи от мястото, където сме в живота си или от това, което правим. Както е и наша отговорност, ако не се чувстваме мотивирани, удовлетворени и щастливи – да разберем какво е това, което е необходимо да променим, и да предприемем стъпки към реализирането му.
Що касае креативността – креативност има във всяко едно начинание, действие или дори бездействие, работа, роля или функция, във всеки един аспект от живота на компанията или бизнеса. Във всеки един момент ние създаваме блага, резултати и ползи. Друг е въпросът какви са тези блага, резултати и ползи и на кого и за какво служат. А, конкретно по отношение на процеса по мотивиране – тъй като той е строго личен и индивидуален – предоставя широко пространство, както за креативност (от страна на ръководителите), така и за ко-създаване (co-creation) от страна на всички участници в процеса.