Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
От Виктор Папазов
Статията е публикувана в http://myopiablog.wordpress.com/
Някой задава ли си въпроса защо има специален закон за банките, a и закони за другите финансови институции? Мислите, че той е написан и приет, за да защитава вас, хората, вложителите в банките? Боя се, че сериозно се лъжете. Макар и привидно законът да защитава гражданите, той е направен преимуществено, за да пази интересите на банките и на тези, които се облагодетелстват от тяхната дейност. Не ми вярвате? Хайде заедно да разгледаме фактите.
На теория за да създадеш банка, трябва да имаш сериозен капитал и да получиш лиценз от централната банка – в България, това е БНБ. След това започваш да събираш депозити от населението и да раздаваш кредити. Дейността ти подлежи на сериозна регулация от страна на БНБ, която защитава обществения интерес и спазването на правилата. Звучи хубаво като в приказка. Действителността е съвсем различна или поне в България. В началото на 90-те години банките се създадоха с кредити от други банки и бяха използвани за ограбване и приватизиране на активите на държавата и спестяванията на населението в началото на прехода. Сега банките се използват за “усвояване на европейски фондове” и отново за ограбване на населението и обслужване на властта. Няма да ви занимавам с неспазването на европейските нормативи и клептобанкирането, което се практикува у нас. Темата е широко отразена и описана от моя добър приятел и уважаван колега Любомир Христов. Който иска да прочете за титаничната му битка за истинско европеизиране на банките може да погледне тук – http://lchristoff.wordpress.com
Аз ще се спра на някои други характеристики на българската финансова система, които донякъде са в основата на сегашната ни ситуация.
Помните ли, че на времето имаше взаимоспомагателни каси? Имаше и кредитни кооперации. Последните престанаха да съществуват с активното участие на БНБ. Един от сериозните противници на кредитните кооперации е сегашният управител на БНБ – г-н Иван Искров. Това, че в Европейският съюз, в който толкова се кълнем, кооперативното движение и банкиране е развито, няма никакво значение.
Предполагам, че мнозинството читатели знаят, че лихварството в България е криминализирано. Под “лихварство” в България се има предвид “извършването на банкови, застрахователни или други финансови сделки, както и платежни услуги по занятие, за които се иска специално разрешение. Който извършва такива сделки без необходимото разрешение, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 5 години и конфискация на ½ от имуществото.” Поне това гласи чл. 252 от НК.
В човешката история лихварството винаги се е дефинирало като даване пари на заем срещу лихва. Не случайно, всички монотеистични теории заклеймяват заемането на пари срещу лихва.
Разбира се, не казвам, че без банки и финансова система може да има съвременна икономика, въпросът е каква финансова система.
В България финансовата система е ограничена само до банките, които са си осигурили много комфортна финансова зона, защитена от закона, а и са си гласували закони, които са предимно в техен интерес. Хората на практика нямат много алтернативи какво да правят спестяванията си. Капиталовият пазар беше поставен в кома след национализацията му и подчиняването на държавата. Други финансови субекти почти няма. С изключение на истинските лихвари. Онези уродливи творения, заради които, вярвам, лихварството е обявено за смъртен грях.
Да, става въпрос за т.нар. фирми за бързи кредити. Това са онези, които грабят най-безжалостно най-бедните и най-беззащитни членове на нашето общество. Това са фирми, които събират лихва стигаща до няколко хиляди процента.
Да вземем за пример един бърз заем от 100 лева за две седмици, в края на който трябва да върнете 116 лева. Това прави 16% лихва за периода. За една година (365 дни), тази лихва може да се изчисли като 417% годишно (0.16 х 365/14) или до 4691% (ако предположим, че взимате нов заем всеки 14 дни, който покрива главницата и лихвата и всеки нов заем е взет със същата лихва от 16% на заетата сума (1+0.16)365/14 = 4741%.
На планетата няма толкова печеливш бизнес! Всички обаче си затварят очите. И държавата в лицето на законотворците. Сигурно има защо. И БНБ, които само регистрират подобни фирми. И банките, защото на фона на тези кръвопийци, те изглеждат едва ли не като ангели.
Вече чувам критики: "Ама това е пазарна икономика! Има нужда от такава услуга". Добре. Има нужда от органи за трансплантация, да направим пазар за търговия с тях. Или пък защо да не направим пазар за изоставени деца? Колко семейства искат да си осиновят дете. Ето прекрасна възможност те да попаднат при заможни родители. Само не съм сигурен тези “сделки” трябва ли да се облагат с акциз, защото децата все пак са луксозна “стока” или само с ДДС.
А иначе в медиите постоянно се показват политици и банкери, които ни обясняват как те стават и лягат с мисълта за нашето добруване. Как за тях интересите на хората е пръв приоритет. Ако е така, защо например няма закон, който да пази от “узаконените” лихвари, както е било в царство България?
Ако не сте знаели да Ви кажа. Имало е закон срещу лихвоимството, т.е. прекомерните лихви. И знаете ли какво е гласял член 1? Ето го:
“Чл. 1. (Измененъ: 3. отъ 31 мартъ 1931 г. *) Който при даване пари въ заемъ, при авансиране на пари срещу закупени вещи, при отчуждаване на вещи въ кредитъ, при отсрочване на падежи за плащане или при сключване на други двустранни договори, които иматъ характеръ на кредитиране, използува стесненото положение, неопитностьта или лекомислието на длъжника, за да получи подъ каквато и да е форма годишна лихва, която превишава позволения отъ закона максимумъ на договорната лихва (чл. 5, алинея 2), наказва се съ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 6 месеци и съ глоба отъ 5.000 до 50.000 лева.”
Това е защита, а не празните приказки на мнозина банкери и политици.
LIVE
