Тази статия беше публикувана през лятото на 2013 във в. Труд. Според Виктор Папазов тя не само не е остаряла, но е още по-актуална и авторът смята, че е добра "увертюра" за бъдещите му публикации в този блог.
Т.нар. "глобална финансова криза" според мен е симптом на нещо много по-сериозно и важно - изчерпването на икономическия модел на развитие, пропагандиран и следван през последните вероятно няколко века.
Хората трябва да се събудят и да започнат да мислят от една страна исторически, от друга в много по-далечна перспектива.
Икономиката не е само някаква наука, откъсната от живота ни. Тя е нашият живот или поне икономическата му страна.
Боя се, че покрай компютрите, математиката и моделирането, и програмирането, сме забравили, че икономиката не е точна наука. Тя е по-скоро философска. Колкото по-рано се събудим за реално ставащото на планетата, толкова по-добре.
Миопия или оксиморон ли е homo-sapiens?
Myopia – (от гръцки) късогледство, намалена зрителна острота, при която изображението се получава пред ретината. Поради тази причина, хората с този дефект виждат мътно, като в мъгла. Виждат значително по-добре наблизо, отколкото надалеч.
Oxymoron – (от старогръцки “оксис” – остроумен, морос – глупав) – съчетание на привидно несъчеатеми, противоположни понятия, което създава контрастна изразителност на тяхната образност.
Homo Sapiens – (от латински) – “разумен човек”. Хората са средноголеми бозайници, единствените днес представители на род Човек. Имат силно развит главен мозък, даващ им възможност за разсъждение, говор и самоанализ.
Сигурно повечето хора знаят точно какво означават горните термини и нямат нужда от дефинициите им. Знанието и осъзнаването, обаче, не е едно и също нещо.
Толкова пъти сме били свидетели на очевидни неща, които всички уж знаем, но не осъзнаваме. А и да осъзнаваме, продължаваме да правим грешните и вредни неща. Да започнем с вредата от цигарите. Стигнахме до там, че според законите кутиите задължително са облепени с големи надписи “Цигарите убиват”, и въпреки това хората пушат! Даже имат предпочитания: “Данчо, дай ми от ония, дето водят до импотентност”.
По същия начин всички знаем, че избирането на необразовани и корумпирани управници е “вредно за здравето” ни и за качеството ни на живот. Но ние въпреки това си ги избираме. И после се проклинаме. И ги избираме пак такива, само че други.
Темата днес е нещо много по-сериозно, защото не касае съдбата на отделният индивид, нито населението на една държава. Въпросът е за оцеляването ни като вид и не само нашето, а и на нашите деца и внуци.
Преди 40 години, по поръчка на Римския клуб и под ръководството на Денис Медоус, група от 16 учени, занимаващи се с анализ на динамични системи в Масачузетския технологичен институт (MIT), подготвя доклад за вероятните сценарии в развитието на света до 2100 г. Изследването използва компютърно моделиране и се базира на теорията на динамичните системи, разработена от проф. Форестер. През пролетта на 1972 година докладът е представен под формата на анализ на дългосрочните причини и последствия от растежа на световното население и икономика. Опитва се да отговори на въпроса дали текущото ни поведение и следвани политики водят до устойчиво бъдеще или до колапс? Какво може да се направи, за да се създаде икономика, която задоволява нуждите на всички човешки същества.
Моделът изследва взаимовръзката между такива фактори като население, ресурси, индустриално производство, постоянно замърсяване на околната среда, невъзобновяеми енергийни източници. Изследвайки различни сценарии за една такава динамична система каквато е светът, в който живеем, авторите се опитват да отговорят на въпроса – какво би се случило при различно развитие на факторите и как то би повлияло на живота на човечеството.
Никъде в доклада те не твърдят, че разработените сценарии са точна прогноза по години какво ще се случи. Би било несериозно, защото както никой не е в състояние да прогнозира точно климата, така е невъзможно да се прогнозира и какво ще се случи в икономиката или околната среда, особено в такъв времеви хоризонт. Това, обаче, не означава, че не могат да се идентифицират тенденциите.
В първоначалния доклад са разработени 12 сценария. Само един от тях има катастрофичен край. Разбира се, пресата се нахвърля предимно на него. Както бяха казали в един филм на Джеймс Бонд – “Няма по-добра новина от лошата новина”.
След публикуването си, докладът предизвиква бурни реакции по цял свят. Подложен е на жестока критика и на Запад, и на Изток. Авторите биват характеризирани като “неомалтусианци”, мнозина се опитват да омаловажат работата им. Реакцията (според мен) е съвсем очаквана – човечеството никога не е харесвало неприятните истини. Ние, като че ли винаги предпочитаме да вярваме в някакви магически решения (днес Холивуд периодично ни промива мозъците с поредица от героични саги, в които самоотвержени спасители на света се появяват във верния момент и на вярното място), а не да мислим самостоятелно и да се опираме на здравия разум.
Повече от 40 години прогнозираните в доклада тенденции се реализират. Ние упорито вървим към най-лошия, катастрофичен сценарий и като заклети пушачи, повтаряме мантрата, че всичко е наред – да може би тютюнопушенето предизвиква рак, но това се случва на другите, никога на нас
От 1972 година докладът е претърпял две актуализации – едната през 1992 и една през 2002. Развитието продължава да потвърждава прогнозите. Хората, обаче, продължават да ги пренебрегват. Ние се държим като дрожди в джибри, които експоненциално се размножават и развиват, и смятат, че могат вечно да растат без ограничение. За жалост, има лоша новина. Както джибрите обикновено са в една крайна по обем бъчва, с крайно количество материал, подлежащ на ферментация, така и ние живеем на планета, която колкото и да е голяма, не е безкрайна.
Според Матиас Вакернагел (създателят на концепцията за екологичния отпечатък) ако през 1972 година човечеството е експлоатирало около 80% от капацитета на планетата, то през 2012 ние вече консумираме около 150% от този капацитет. Все едно заплатата ви да е 1000 лева, а вие не само да харчите 1,500 лв., ами и да продължавате да увеличавате харчовете си.