Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
За парите, кредита и лихвите
От Виктор Папазов
Публикувано на 2 октомври 2014 в Myopiablog.WorldPress.com
Парите. Толкова просто и познато на всички ни нещо. Особено последните две десетилетия. С тях измерваме почти всичко и дори щастието и успеха си. Няма да се спирам на философски разсъждения, доколко това е уместно. Искам да споделя мисли за това, дали разбираме парите? Знаем ли всъщност какво са те?
Сигурен съм, че мнозина са чели и знаят за парите повече от мен. Сигурен съм, че някои от тезите, които ще изложа са спорни или въпрос на предпочитана икномическа школа. Въпреки това, си струва да говорим за парите.
Смея да твърдя, че мнозинството хора не само не разбира парите, но и всъщност не знае какво са те. Сигурно защото ежедневно боравим с тях, сме престанали да мислим и осъзнаваме тяхната същност, роля и функции.
Не ми вярвате?
Попитайте вашите близки и приятели какви са основните функции на парите и ще видите как почти всички ще се затруднят. Вероятно тези, които са учили икономика ще ви изрецитират трите им основни функции – на средство за размяна, на измерител на стойността, и на средство за натрупване (богатство). Ако решите все пак да ги изненадате намерете една банкнота от 20 лева емисия 1997 и една съвременна. Като тези на снимките по-долу.
Сега ги накарайте да ви обяснят разликата и защо едното са пари, а другото не. Сигурен съм, че сериозно ще ги затрудните.
Първият отговор обикновенно е – ама тези вече “не вървят”, с тях нищо не може да се купи. Защо? Кой решава дали нещо е пари или не и в частност тези хартийки, които държим в джобовете си и боготворим? И след като не са вече пари, какво става със стойността, която са имали? Нали тези пари представляват овеществен труд?
Улисани във всекидневните си грижи, забравяме да се замислим над уж много прости и очевидни неща. А от това, без преувеличение, зависи живота ни. Някак много бързо забравяме. Помните ли тази двадесетолевка?
Какво я отличава от горните две?
Според мен, две епохи. Ако се чудите вгледайте се в малкия шрифт. Там се крие разковничето. И когато говоря за две епохи, нямам предвид социализма и това, което последва в България. Имам предвид две епохи в развитието на глобалната финансова система.
Хората някак много бързо забравиха, че хартийките които подмятаме всъщност НЕ са пари. Вече чувам възмутени гласове – а какво са тогава?
Припомнете си третата основна функция на парите – средство за натрупване. Коя от тези банкноти изпълнява тази роля? Никоя. Ако сега намерите един куфар пълен с двадесетолевки от миналото, ще станете ли богат?
Всъщност има такъв вариант. Ако намерите от двадсетолевките на долната снимка.
Ще кажете не са пари? Наистина ли? ☺
“Златото е пари, всичко останало е кредит” (Дж. П. Морган)
Защо ги пиша всички тези неща? За да се опитам да обясня какво се случи през последните няколко десетилетия. Как бавно и постепенно подмениха парите с хартийки, как банките престанаха да бъдат банки, а се превърнаха в туморни образования върху тялото на реалната икономика. Как финансовите пазари от място за канализиране на спестяванията и капиталите на хората се превърнаха в казина, при това с правила силно изкривени в полза на финансовите институции. Как думата пазар, загуби своя смисъл като място, където цената се формира от сблъсъка на търсене и предлагане. Как всъщност капитализма се трансформира някак си неусетно в своя антипод и как все по-малко може да се намери разлика между ФЕД на САЩ и ГОСПЛАН на бившия СССР.
“Истинската валута в света не са парите …. а доверието” (реплика на Кърт Ръсел от филма “Изкуството на кражбата” 2013).
Ако се вгледате в двадесетолевката с лика на Георги Димитров по-горе, ще видите, че върху нея е изписано “банкнотата е обезпечена със злато и всички активи на банката”. Отдавна върху банкнотите вече няма подобни надписи. Сега обикновенно се ограничават до “За подправка виновните се наказват съгласно закона”.
Зад съвременните пари отдавна не стои нищо друго освен доверие. И понеже малко или много системата все още функционира, мнозина смятат, че тя е стабилна и ще продължи да съществува вечно.
Още по темата
Един кратък преглед на историята на финансовата система само през последните 100 години, веднага опровергава подобно становище. Системата беше “рестартирана” поне три пъти. Миналият век започна със златната британската лира, като световна резервна валута. После станахме свидетели на налагането на долара (обезпечен със злато) като световна валута. Последва крах на системата Бретън Уудс (и окончателно премахване на паричните функции на златото) и преминаване към валути със свободно плаващи курсове, необезпечени от нищо.
В момента сме свидетели на загиването на текущата система и раждането на нещо ново. Все още никой не знае какво ще е то, но със сигурност може да се твърди, че процесът вече е започнал.
Централните банки на западните страни се стремят всячески поне да забавят този процес и да спасят статуквото. Последните няколко години се напечатаха планини от “пари”. Разбира се, банкерите разбират много добре, че загубят ли доверието на хората, всичко свършва, затова те внимават колко пари печатат и манипулират с всички възможни средства пазарите, за да не стане очевидна истинската ситуация.
Те всячески се стремят хората да не осъзнаят, че хартийките, които държим в джобовете си, са без стойност. Това, което би могло да събуди хората да се замислят и осъзнаят, че “парите” им нямат стойност, е или валутен колапс, т.е. пълна обезценка на парите (това го преживяхме през 1997) или драматично увеличаване на лихвите.
Още по темата
Засега инфлацията (увеличаването на пари в обръщение) се проявява предимно в цените на финансовите активи и затова хората се залъгват че няма инфлация. Инфлация има и тя е огромна. Тази инфлация не касае хората, които не притежават финансови активи, а тези, които ги притежават, живеят с усещането, че са станали по-богати. Вероятно ще разберем колко голяма е, когато настъпи корекция на финансовите пазари и всички тези пари се устремят към реални активи.
Другия признак за обезценяване на парите са лихвите. Точно затова централните банки на запад манипулират лихвените равнища и купуват масирано държавни облигации на пазара, за да поддържат ниски лихвени равнища и така да създават усещането, че всичко е наред.
Страничният ефект от всичко това е, че ние не знаем какво се случва със стойността на парите ни. Та парите са в сърцевината на капитализма или както ефимистично го наричаме пазарна икономика. Ако лихвата е цената на парите и същевременно измерител на риска на една инвестиция, колко струват парите ни?
Манипулирайки изкуствено стойността на парите, централните банки ни казват две неща: 1. че парите са много евтини, и 2. че няма никакъв риск в системата. И двете разбира се не са верни.
Лихвените проценти по американските облигации са измерител на риска. Не случайно този лихвен процент е еталона, към който се измерват инвестициите и се нарича “безрискова инвестиция”. Когато той е нула или клони към нея, той сигнализира на инвеститорите, че риск няма и принуждава тези, които търсят доходност да инвестират в по-рискови активи. Не случайно на фондовия пазар се е надул такъв балон.
Разбира се, това не може да продължава безкрайно. В един момент ще настъпи корекция. Тогава ще има много изненадани и както през 2008 година всички “говорещи глави” по медиите ще се учудват как се е случило и как никой не е могъл да предвиди това.
За тези, които не биха искали да бъдат изненадани, препоръчвам сериозно да се замислят, да престанат да вярват на апологетите на кейнсианските фантазии и да вземат мерки, докато все още има време.
Предупреден, значи въоръжен.
LIVE
