За бизнесмен, който не прекарва много време на червеното си имение в древния марокански град Маракеш, Жан-Ив Оливие предлага богата вечеря.
Трима сервитьори в черни костюми мълчаливо се движат през меката светлина, осигурявайки на девет френски търговци на изкуство, адвокати и шефове на благотворителни организации постоянно пълни чаши с каберне совиньон и мерло.
На гостите се сервира агнешко с розмарин и средиземноморски зеленчуци върху истанбулски табли.
Сребърни купи пълни с червени рози висят от тавана на салона за вечеря.
Разговорът се върти от френска политика до изненада от твърдите зърна на нара в муса.
Във влажната декемврийска вечер Оливие е облечен в джелаба в сиво и бяло и получава комплименти за неотдавна публикуваните си мемоари.
Книгата разказва как е започнал като малък-бежанец от Алжир, за да се превърне в най-добрия посредник в Африка.
Французинът разговаря с Франц Уайлд, от Bloomberg News с охота за сделките си и посочва резиденцията си в Маракеш - една от многобройните по света - като плод от неговия 45-годишен труд в Африка.
Успял е като е съветвал африканските лидери и им е помагал на тях и на компаниите да се свържат и печелят.
Една сделка, която посочва за пример за неговата способност да свързва различни интереси: как помогнал на Och-Ziff Capital Management Group LLC - най-големия публично търгуван американски хедж фонд да купи дял от петролен проект, експлоатиран от Eni SpA пред бреговете на Република Конго.
Жан-Ив Оливие казва че е съветвал своя приятел, президентът на Конго Денис Сасу Нгуесо, чието правителство предостави концесията през 2010. Цената е била около една трета от сегашната оценка, според McDaniel & Associates Consultants Ltd.
"Не съм, разбира се, Кръстникът, но използвам същата система", казва Жан-Ив Оливие.
Американската комисия по ценните книга и фондовите борси / U.S. Securities and Exchange Commission/ разследва няколко инвестиции на Och-Ziff в Африка поради съмнения, че са нарушили антикорупционните закони, съобщи компанията преди година.
Базираната в Ню Йорк Och-Ziff Capital Management Group LLC не посочва кои инвестиции. Говорителят на Министерството на правосъдието на САЩ и SEC отказа коментар за разследването на Och-Ziff.
Och-Ziff, чрез външна компания за връзки с обществеността, отказа коментар. Оливие казва само, че с него никой не се е свързвал по повод разследването. Правителството на Конго отказа коментар.
70-годишният Оливие е помагал също така на Конго в спор с хедж фонда на милиардера Пол Сингър, Elliott Management Corp. Бил е съветник на руската компания Росатом и на швейцарския петролен търговец Vitol Group. И се е оказал сред хилядите хора в списъка на тези с тайни сметки в швейцарския клон на HSBC Holdings Plc. Казва, че сметките са били законни, всички данъци са били платени и че отдавна е швейцарски гражданин.
Оливие казва, че кариерата му е изградена на базата на търговия с услуги, което харесва сред методите, използвани от Дон Корлеоне в "Кръстникът".
"Не съм Кръстникът, разбира се, но използвам съвсем същата система", казва той в интервю след вечерята.
"Започвам като му помагам. Помагам на един, на друг и не искам нищо. Но може би един ден ще поискам нещичко. Печалбата идва след време и е от взаимоизгоден проект. Тогава най-после извличамм изгода".
След вечерята гостите минават под островърхите сводове и се насочват към салона, постлан със зеброви кожи, където ще изпушат по една кубинска пура и ще пият ментов чай. Оливие избира Hoyo de Monterrey - къса и дебела, любимата му пура.
"Сам съм я проектирал", казва Оливие за къщата си, посочвайки към просторния атриум, салона и градината. Обичам архитектурата. Това е следата на човечеството на Земята. Душата ви остава в къщата".
Интервюто е част от решението на Оливие да бъде публична личност, казва ми. Иска да спре това, което нарича интриги в медиите и публикациите, че е шпионин или търговец на оръжие. Подкрепя и рекламира документален филм, финансиран от фондацията на южноафриканския производител на оръжие Ивор Ишиковиц. Филмът е за помощта, която оказал в преговорите за размяна на пленници между Ангола и ЮАР по време на Апартейда - след това и във войната между двете страни - през 1987.
На вечерята подписва и раздава копия от "Ни чул, ни видял", мемоарите си, издадени миналата година.
По време на сутрешния разговор Оливие седи на диван в салона, пушейки нова пура до масичка, на която са наредени предмети от сребро и опал. Отпива от чаша, в която казва, че има безалкохолно мохито: лайм, сода, мента и много натрошен лед. Зад него има скулптура на маймуна в човешки ръст, съзерцаваща ябълка. Интервюто по-късно се мести в офиса му със самостоятелна градинска беседка, а след това - в библиотеката.
Вижте откъс от интервюто на Франц Уайлд, Bloomberg News във видеото.