По думите на Уинстън Чърчил смелостта е първата от всички добродетели, защото единствено тя гарантира останалите.
В днешните динамични и несигурни времена смелостта е незаменим атрибут на ефективното лидерство, отбелязва Марджи Уоръл, треньор на бизнес лидери в своя публикация във Forbes. Без кураж лидерите не могат да направляват организациите ефективно или да разгърнат потенциала си за бързо адаптиране към промяната и да сграбчат възможностите, които винаги носи една промяна. Има безброй книги как да бъдат поемани умни рискове, насочени към иновации и улавяне на конкурентни предимства в бързо променящите се пазари. Въпреки това, много малко са онези, които достигат до същността на онова, което държи голяма част от хората встрани от това да влагат всичко от себе си, включително репутация и его, в работата с цел да подобрят представянето си.
Страхът държи хората да пазят това, което имат, пред това да преследват това, което искат. Във времена на бърза промяна и несигурност, нивата на тревожност се повишават, а апетитът за риск намалява. И все пак това, е точно времето, когато може да се извлече голяма полза от смели действия, а избягването на риска може да струва скъпо.
В този смисъл идва и въпросът: Как лидерите да насърчат дръзкото мислене и смело поведение, което е необходимо за изграждане на конкурентни предимства и постигане на общ успех?
Марджи Уоръл посочва, че това се постига с култивиране на „Култура на смелост“, която по думите й кара хората да се чувстват уверени да поемат рискове, като в същото време дава основателни причини за това.
Ето и три начина как да бъде постигната:
1. Водете се от възможностите, не от вероятностите.
Лесно е да се фокусирате върху това, което е непосредствено пред вас, да живеете от позицията на възможността. Но е необходима смелост да насочите сетивата си отвъд настоящия хоризонт и да мечтаете за това какво би било след 5, 10 или 25 години. Ще е трудно да вдъхновите себе си, да не говорим за някой друг, ако не успеете да преминете отвъд полето на вероятностите.
Всяка област от живота ви, за която нямате завладяваща визия какво точно искате, е област, където навигирате без компас. Понякога правилният път води точно от другата старана на планината, но как може да знаете, ако не сте сигурни къде искате да отидете? Когато сте фокусирани само върху това, което е непосредствено пред вас, е лесно да се тръгне по пътя на най-малката съпротива, изследване на външното напрежение и личната несигурност.
Ръстът и комфорта не яздят един и същи кон. Хората имат нужда да видят как се язди смело преди да последват примера ви. Всички лидери започват с опознаване на себе си.
2. Разширете контекста. Обяснете „защо“
Човешките същества имат вродена нужда за цел. Искаме да знаем, че начинът, по който използваме нашето време и таланти всеки ден, е важен. Имаме нужда от вдъхновение в това, което правим.
Лидер, който не може да вдъхновява, е като река без вода. Сух и депресиращ, отбелязва Уоръл.
Разширяването на контекста определено е важно по време на промяна. Служителите, които работят в магазина, често не са убедени в по-мащабните съображения и цели на акционерите и собствениците. Колкото повече информация имат защо от тях се иска да правят, това което правят, и защо търпят неудобството на промяната, толкова по-ангажирани ще са те. Предоставянето на повече информация ще намали и нивата на тревожност.
Лидерите трябва да могат да дават ясни и вдъхновяващи отговори на въпроса: „Защо за Бога трябва да правя това?“
Малко неща са по-демотивиращи от един шеф, който не може да обясни защо това, което правите, наистина има значение. Лидери, които могат да помогнат на служителите си да видят как усилията им допринасят за по-голямата цел, ще мотивират подчинените си със заряда на това да говорят смело, да се фокусират върху целта и да влагат себе си в работата.
3. Научете се да не знаете
Увереността е толкова важно качество за лидерството, колкото и компетентността. В същото време едно от най-големите предизвикателства, пред които организациите се изправят, са прекалено уверените в собственото мнение лидери и слабият им интерес да разберат различната гледна точка. Интелигентността е далеч по-малко ценна, ако липсва любопитство.
Редица проучвания сочат, че сме склонни да защитаваме това, което знаем, да отхвърляме информация, която противоречи на знанията ни и да търсим подобни на нашето начини на мислене и убеждения. В този смисъл култивирането на „култура на смелост“ изисква лидерите да паркират егото си пред офиса и да бъдат проактивни в търсенето на информация и убеждения, които се различават от техните собствени. Необходимо им е още смирение да допуснат, осъзнаят и признаят, когато са сгрешили.
Научването как да „не знаем“ фактите и отговорите, задвижили миналия успех, е критично за нашата способност да се адаптираме бързо и подвижно. Лидерите трябва продължително да провокират собственото си познание и активно да провокират подчинените си да правят същото.