Вижте, продуктите с герои от комикси и филми са нещо като комерсиална мания тук в Япония.
Ако погледнете телевизията и билбордите, ще видите най-различни анимационни герои, които рекламират всевъзможни стоки.
А това, което се случва през последните години е, че този феномен вече се наблюдава и на ниво префектура или община, където хората се опитват да привлекат внимание към града, в който живеят, като стимулират туризма и потреблението с тези смешно изглеждащи фигурки.
Какво ни казва това Брайън за икономическата и социалната тъкан на страната, да не споменавам културата.
Брайън Бремер: Не бихте искали да се впуснете в прекалено задълбочен психо анализ на този феномен. Изводите от подобен анализ биха били леко плашещи.
Една от теориите все пак е, че това отразява анимистичната култура на Япония и особено шинтоизма, където се обръща голямо внимание на същества, различни от хората.
Мисля, че на икономическо ниво, извън Токио, много от тези регионални икономики страдат и се опитват да направят всичко възможно, за да привлекат туристи.
И така се появяват тези герои.
Но какво прави един подобен талисман наистина успешен? Кои са готини, кои не са готини, трябвали да говорят, какво трябва да правят изобщо?
Брайън Бремер: Фунаши е добър пример. Питали са ме дали не са ни разделили при раждането, но това между другото не е вярно.
Но да, те наистина обикновено са сладки, анимирани са, вписват се в културата на Япония като цяло и са забавни.
Те ни отърсват от еднообразието на ежедневието в големите градове и помагат хората да осъществят връзка помежду си по един по-първичен начин.