Константина Живова: Когато изпитваш обич към някого, кажи му го навреме
Известната ТВ водеща, актриса и блогър гостува на Доника Ризова по повод първия си роман
12.12.2015 | 17:40
Автор: Константина Маркова
Константина Живова раказва в предаването на телевизия Bulgaria ON AIR "Медиите ON AIR" с Доника Ризова как амбициозно и трудолюбиво момиче се превръща от „Мис Монтана“ в успешен блогър, телевизионен водещ, актриса и отскоро звезда на книжния фронт.
Доника Ризова: Поводът да ни гостуваш е излизането от печат на твоята първа книга, която се казва „Завинаги“, добре дошла!
Константина Живова: Благодаря, вълнувам се, защото това са първите отразявания на новото начало за мен и се надявам да е оценено.
Д. Ризова: Защо момиче като теб с успешна кариера като телевизионен водещ, блогър и актриса, снимано в клипове на едни от най-известните български изпълнители, решава да пише книга?
К. Живова: Инстината е, че още като дете съм се опитвала, но неуспешно, вероятно, защото не съм била достатъчно упорита. Като малка си събирах парите от закуски и си купувах детски книжки, които четях, дори си бях направила нещо като книга с написани истории върху корици. А като ученичка пишех много стихове. Вдъхновението ми за книгата се появи за 3 минути, без да съм мислила историята предварително. Исках да напиша разказ за блога си, но си казах, че това няма да е разказ, а книга.
Книга за любовта... Зрителите ще кажат какво толкова знае това младо момиче за нея?
Питаха ме дали не съм пресъздала живота на някоя известна личност - не, не съм. Пресъздадох моите впечатления за живота, за отношенията между мъжа и жената, за любовта, която показваме жените, как я приемат мъжете и как те сами я изразяват.
От малка следвам една теория и принцип, за която приятелки ме упрекват: „Защо трябва да казваш на един мъж, че го харесваш, замълчи си, така ще го привличаш повече“. Аз не мисля така и това е послението на книгата - изпитваш обич към някого, без значение какъв ти е, кажи му го навреме, защото понякога едно мигване и е късно.
В книгата читателите могат да видят и теб самата?
Да.
Смяташ ли, че мъжете са от Марс, а жените от Венера?
Смятам, че мъжете са същите като нас, но се изтъкват като по-силни. Излишно е да прикриваме чувствата си, защото рано или късно достигаме до истината.
Още по темата
За кого е книгата и какъв ще бъде нейният читател?
Както за мъжете, така и за жените, но се надявам мъжете да открият себе си и да си вземат поуки, свързани с поведението им към жените. Тя е и за млади момичета, работещи жени, за майки, домакини, като цяло за всяка жена.
Ти самата какво предпочиташ да четеш, кои са любимите ти автори, какво ново би препоръчала?
От няколко години харесвам много Орхан Памук, дори мечтая да посетя Истанбул заради него, да отида в музея, който е създал. Харесвам Фредерик Бегбеде, популярната сред повечето дами Елиш Шафак. Харесвам различни автори, но по-философски.
Да се върнем назад във времето, как едно момиче достига до „Мис Монтана“?
Е, не е като „Мис България“. В Монтана съм израснала, като ученичка се записах на конкурс, спечелих и последваха други конкурси още в гимназията. Това ми даде начален тласък да се появя в модните среди, беше приятно и ми даде нарицателното име „Мис Монтана“, така ме наричаха вместо Константина или Ина. Но не се чувствам звезда. По-скоро това беше една възможност, за да направя следващата стъпка.
Израстнала си в семейство, където бащата е свързан с киното, бил е оператор в телевизия...
Да, отраснах с киното от малка, той е един от първите каскадьори на киноцентъра в Бояна, казва се Георги Живов, познат като Рахо. Той е бил един от главните дубльори на актьори във филми като „Под игото“, и „Хан Аспарух“. Тогава още имах сблъсъци с режисьори, които идваха вкъщи да говорят за каскади с него. Искаха и мен да снимат в сцена с хеликоптер, но тогава баща ми каза: „Абсурд“.
Имаш ли страх към каскадите?
Всеки човек ги има, но приятелите ми са забелязали, че има ли пусната камера, нямам страхове, мога да направя всичко... Имам обаче проблеми с вестибуларния апарат, с лодки, пояси. Когато снимах в "Под прикритие", сезон 4, трябваше да снимаме на яхта, на мен не ми понесе, помолих за хапчета против повръщане, но жълтата преса го украси.
Жълтите медии са другата страна на това да си известен, как го приемаш?
Нямам проблем с това, разбирам го, медиите искат жълти клюки, новини, скандал. Но аз знам какво съм и какво правя, близките ми знаят, така че няма проблем.
Какво ти даде на теб телевизията и как изглежда тя отвътре?
Много ми даде, започнах като стажант и смятам, че всеки трябва да започне от нулата. Не може на 20 години да искаш да започнеш работа като водеща. За да станеш велик в професията, трябва да познаваш целия процес на работа, първо да поканиш гост, да го обгрижиш на снимачния сет, да напишеш сценарий... През годините преминах през всичко и това е много по-трудно, отколкото да застана пред камера. Аз съм била организатор на големи формати и съм отговаряла за много хора – и това е по-трудното. Помага ми, че съм много дисциплинирана и организирана.
Какви са спомените ти от предаването Жените говорят?
Задено с Катето Евро, Жени Калканджиева и Мая Савова бяхме като едно семейство. Зад кадър се шегуваха, че сме като кокошчици в ефир, говорехме една през друга. Аз бях организатор, освен водещ, канех гостите, с главния редактор съставяхме предаването. Имам само хубави спомени и се радвам, че ми повярваха да се появя заедно с тях на екран.
Какво си се опитвала да постигнеш с гостите, които каниш?
Винаги съм се опитвала да показвам неща, които не сме виждали навсякъде, търсела съм интересни теми и гости. За съжаление медиите търсят скадала и покрай книгата сега се сблъсвам с това. Всички питат дали съм писала за някой известен. Стараела съм се, ако има как, да показвам хора, които правят нещо стойностно.
Работила съм и като екип гости на Кеворк Кеворкян, благодарна съм, че ме оцени.
Още по темата
Минахме през ТВ ефира, модата, книгите, къде е блогърството в този пъзел на успешна жена?
Блога го направихме заедно с Александър Сано миналата година. За мен това е бъдещето, медията на младите. Да покажа себе си, да дам пример с моя живот, да бъда полезна. Снимам полезни видеа и пиша статии - оттам какво да си сготвят бързо и лесно, дотам какъв разказ да прочетат. Много трудоемък проект е, но го очаквах, бях се поинтересувала, трябва много рисърч, информация. Ако оставиш блога си без да го поддържаш и една седмица, губиш читатели.
Трябва да бъде искрен, затова моят блог се снима вкъщи. Да е такъв, какъвто теб те влече. Моят конкретно е лайфстайл блог. Правя и интервюта. От лятото развивам нова рубрика, за малките тайни на българските артисти. Направих много интервюта, в които артисти споделят своя начин да изглеждат добре.
От всички големи български артисти не съм се срещала само с Лили Иванова.
С Христо Мутафчиев, изпитвам уважение и преклонение пред този човек. Щях да се разплача от силата, която притежава, мисля, че това ми е най-силното интервю.
Да си подготвен, да провериш, да прочетеш за госта срещу теб. Тогава въпросите идват без сценарий. Важно е да предразположиш събеседника, да бъдеш позитивен.
Не се ядсовам, за мен е важно да знаеш кой си и да си здраво стъпил на земята. Не дължа обяснения за неща, които не са ми се случили, а само за собствените си дела. Не смятам, че има срамна работа – не ме е срам, че съм се снимала в клип на Азис. Когато си артист, се превъплъщаваш в различни роли и за мен няма срамна роля, дали в клип, фотосесия или филм. Клипът на Азис ме преобрази в ролята на Анелия, с която много си приличаме, интересен експеримент беше и не съжалявам.
Първо, книгата излиза на пазара, надявам се хората да я харесат и да разберат посланието й. Занимавам се и със своя кампания „Пътят на смелите“, в която обикаляме училищата заедно с популярни артисти, срещаме се се ученици и се опитваме да ги мотивираме да повярват повече в себе си и да бъдат мотивирани да следват мечтите си.