• Начало
• Предавания
• Архив предавания
• Медиите ON AIR - архив

Стефан Командарев: Тед Кочев търси агент на Асен Блатечки в Холивуд

Режисьорът на Съдилището - българското предложение за чуждоезичен филм в 88-те награди Оскар за 2015 разказва за проекта си и работата в киното в Медиите ON AIR с Доника Ризова.

Д. Ризова: Г-н Командарев, какви са последните новини отвъд океана?
С. Командарев: Приключи целият цикъл от 7 прожекции, които организирахме и за които направихме кампания пред членовете на филмовата академия за наградите „Оскар“. Беше трудно и скъпо, но успяхме да съберем нужните пари. Резултатът е - успешни и посещавани прожекции. Като брой членове на филмовото жури на прожекциите достигнахме рекорди. От 200 зрители около 30-40 са били жури, което според пиар агенцията ни е голям успех. Сесиите, предназначени за въпроси и отговори след прожекции, продължаваха повече от 45 минути и се налагаше да бъдат прекъснати.

 

Още по темата

• Милена Фучеджиева: Свободата е по–важна от сигурността

Д. Ризова: На 18 декември ще излязат имената на селектираните за следващия етап на конкурса. С какви нагласи сте за тях?
С. Командарев: Не тръпна в очакване на датата, защото вече съм  бил в тази игра със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Наясно съм, че нещата зависят от случайности, геополитика и представянето на различните държави. Тази година конкуренцията е голяма, 81 държави са изпратили свои кандидати и сред тях има много добри. Затова се опитвам да бъда реалист, а не фантазьор.

Д. Р: Но накарахте българите да си мечтаят и фантазират, поздравления!
С. Командарев:  Пиар компанията, с която работихме и преди 5 години, каза следното: „Доволни сме, но важното е всяка година да се правят подобни предложения, за да се получи качествено натрупване“. В момента бяхме като откритие.

Представяте пред Академията тъжната страна на България, защо?
Не бих я нарекъл тъжна, а реална. Всичко е едно към едно, особено в тези райони - Ивайловград и събирателната точка на турската, гръцката и българската граница. Има ги тефтерите с вересиите, работата за жълти стотинки и банките, взимащи имоти, частните съдебни изпълнители... Тъжно е, но ако искаме да променим нещо, то трябва да кажем, че е такова.

 

Още по темата

• Обама награди Стивън Спилбърг за безкрайно въображение

Фразата на английския кинорежсиьор А. Хичкок, която често цитирате е :„ В документалното кино Бог е режисьорът, докато в игралното режисьорът е Бог“, имахте опция да промените тази действителност, има ли я светлинката на финала?
В дискусиите в Холивуд и специализираните интрвюта, които излязоха с мен в списания, ме питаха това: „Има ли надежда?“ Да, тя е в последния епизод на филма, където Васко, в ролята Овантес Торосян, пише писмо. Това е надеждата, в поколението, родено след промените, израснало с по-свободен дух. Надявам се, че то ще поеме част от греховете на бащите си и отговорността за бъдещето.

Да се върнем към Холивуд, там имахте лични срещи. Ще ни разкажете ли за срещата си с легендата Тед Кочев?
Той е бил на първата прожекция на 22 октомври, предназначена само за членове на журито. Впечатлен от филма, на другият ден ме покани с жена си в дома им на гости. Изкарахме страхотно, говорихме за България  и българските му корени. У нас той е известен като режисьора на "Рамбо".  Дойде за втори път на прожекция, когато пристигна и Асен Блатечки, последва вторият обяд, оттогава Тед се ангажира да търси агент на Асен за Холивуд, защото харесва играта му във филма ни.

Има един епизод в рамките на 6 минути, в който Блатечки разказва живота си и показва това, което владее като актьор, от това ли е впечатлен най-вече?
Всички в Холивуд започваха въпросите си с това: „Как е заснет епизодът?“,  „Колко трудно е било?“ и „Как се е получило толкова добре?“. Аз само допълвах, че го е направил още от първия дубъл.

Какви други срещи имахте?
Запознах се с доста от членовете на журито, най-колоритният беше майката на Леонардо ди Каприо, с нейния приятел, одобрен лично от сина й. Разговарях дълго и с Жако Ван Дормал – режисьор на белгийското предложение. Той е причината да се захвана с режисура.

Били сте остра конкуренция?
Хубавото е, че си говорихме много дружески и си пожелахме успех. Все пак той е нещо като учител за мен.

Българите се вълнуват от филма и „Оскарите“, но кой трябва да се развълнува от "важните на деня", за да се получи по-мащабна кампания?
Събрахме бюджет от 60 000 долара, които инвестирахме в прожекции, реклама и събития, отне ни месец и половина неуморно тропане по вратите. Получихме малка подкрепа от Националния филмов център, Министерстово на туризма, Външно министерство и частни спонсори, но това беше къртовски труд. В повечето европейски държави има регламент. В Сърбия, например, тази година кандидатът получава 50 000 евро за кампанията, а тук беше ходене по мъките. Липсва ни регламент.

Получава ли се като при Григор Димитров, когато губи – губи само той, когато печели, печели цялата нация. Ако спечелите, ще ликува ли България?
Нека ликуваме сега, имаме повод, спечелихме наградата в Индианаполис, представихме се отлично за финансите, с които разполагаме, но нека не фантазираме.
 

Въпреки това...Нека пофантазираме за секунда. Ако имахте мащабите на холивудското кино и актьор като Асен какво можеше да се случи?
Ако Асен има агент и знае добре езика може да постигне много там.

Питах за мащабите, защото сега ще работите по нискобюджетна продукция. След 2 филма с голям успех с каква нагласа тръвате сега?
Ако историята е нискобюджетна, но достатъчно интелигентна, тя работи за филма. Чарът на нискобюджетните продукции е, че имаш история, която се прави за кратко време. Понятията ниско и високобюджетен филм са относителни. Жако Ван Дормал разказваше колко трудно им е било на белгийците с 8 и половина милиона долара, а ние се вместихме в 1.6 милиона долара.

Напоследък се шуми около това, че извесни холивудски актьори идват да снимат в България, защо го правят?
Бизнесът е основната причина това да се случва, а има разлика между европейското и американското кино. Първото е бизнес, там се влагат пари и трябва да има печалба. Докато европейците са се обединили около идеята, че киното е част от културната идентичност на всяка държава. Идват, защото е евтино и има добри професионалисти, локации и павилиони за снимки. Когато им стане скъпо, ще отидат в Азербайджан и Казахстан. Това са правилата на бизнеса.

Още по темата

• Служители на музеи и библиотеки излизат на протест