„Цели се в луната. Ако пропуснеш, може да уцелиш поне звезда“, гласи придобилият популярност на клише израз на бизнес гуруто У. Клемент Стоун. Фразата е много показателна за това защо целите са важни за всяка компания и отделна личност, както и защо е важно да се стремите към по-високи цели, отбелязва в свой пост в LinkedIN Бърнард Мар, консултант по стратегическо планиране, управление на производителността и автор на бестселъри.
В бизнес терминологията – целта е местоназначението, което компанията се опитва да достигне, пише Мар. Той допълва, че целите не ни сочат просто към какво се стремим- те ни дават възможност да измерим с колко не успяваме да ги постигнем при провал и количеството работа, която трябва да свършим, за да се класираме на финалната права.
Вие се нуждаете от цел и, за да може да прецените дали напредвате. В залагането на цели, наред с мисленето в големи мащаби, Мар съветва да се имат предвид и следните няколко съвета:
Бъдете конкретни
Колкото по-конкретно е дефинирана целта ви, толкова по-ясно ще бъде за вас какво се опитвате да постигнете и оттам да си осигурите готовността на всеки да се включи. Например: „Да увеличите печалбите с 5% през следващите 12 месеца“ би било значително по-добра цел от просто „Да повишите печалбите“.
Като сте възможно най-конкретни, задавате ясна картина на това, към което се стремите и насочвате вниманието към постигането на целите.
Защо „Да увеличим продажбите възможно най-много“ не би било добра цел? Формулировката включва предпоставката, че максималните продажби трябва да бъдат постигнати на всяка цена, без значение от ограничителния ефект, който би имало това върху друга цел, като например обслужването на потребителите или целите, отнасящи се до качеството, например.
Залагането на специфична цел, която би следвало още да е и реалистична, премахва двусмислието и означава, че всеки знае какво се опитва да постигне като пристигне на работа сутрин.
Придържайте се към реалността
Поставянето на нереалистични цели чертае пътя на катастрофите. Вие и всеки, които работи с вас, знае какъв е потенциалът ви и какво е и какво не е постижимо. Вашите целите би трябвало винаги да се разширяват и да провокират, но не до степен, че да изглеждат безнадеждни, тъй като това би било деморализиращо.
Да бъдете реалистични означава да имате предвид кое е и кое не е възможно. Може да гледате вашите конкуренти, но винаги бъдете уверени в собствения си потенциал. Това не значи, че потенциалът не може да се повиши. Всъщност постигането на жизненоважна цел може да е много добра причина за повишаване на капацитета, като инвестирате в повече служители или оборудване или като подобрите начина, по който се случват нещата в компанията ви. Но залагането на цели, които не могат или е много вероятно да не могат да бъдат постигнати при настоящия потенциал и при отсъствие на желание за допълнително инвестиране в потенциал ще доведе до провал.
Балансът тук, който е необходим, за да постигнем високите очаквания, заложени от У. Клемент Стоун, докато оставаме реалисти, е голяма част от това, което ни прави добри в поставянето на цели, отбелязва Мар.
Подкрепете високите цели с по-ниски цели
Целите може да бъдат свързани с резултатите (например продажби/ печалба) или с оперативния процес, като подсигуряване на качеството на вашите продукти в процеса на производство. Ако високите ви цели не са подкрепени от процеса на изпълнение, е малко вероятно да ги постигнете.
Наред с поставянето и посрещането на провакативно високи цели като увеличение на приходите на компанията, трябва да посрещнете и други цели, започвайки от веригата на доставките, през задоволяване на потребителите до качеството на продукта и ангажирането на персонала. Всеки недостиг в системата ще дърпа надолу по-високите резултати, затруднявайки постигането на целите ви. И още, залагайки топ цели за резултатите без да проследявате постиженията на по-ниско ниво може да провокира фрустрация.
Включете игрови елемент
Направете целите забавни. Отбелязването на точки, целите с бонуси и изградена система от награди – всичко това действа под формата на психологически „кукучки“, които убеждават хората да се ангажират.