Съпътсващите жертви на количествените облекчения - Виктор Папазов

Виктор Папазов

Статията е публикувана в http://myopiablog.wordpress.com/

Съпътсващите жертви на количествените облекчения

Миналата седмица Любомир Христов публикува в блога си един много хубав материал на тема пенсионно осигуряване – (https://lchristoff.wordpress.com/2014/10/26/и-след-пакета-христосков-пенсионн/.) В него много силно впечатление ми направи един параграф. Ето го:

“Да, но не ви казват, че средногодишната доходност на тези фондове от 2002 до 2013 г. е отрицателна? Реално отрицателна – след таксите, комисионните и инфлацията? Пенсионните фондове не могат дори да запазят вноските ви. То е като да носите вода от кладенеца в …сито.”

Предполагам, причината да не разгледа този въпрос по-подробно е защото си е поставил съвсем друга цел с материала. За мен обаче, в този параграф има поне няколко изключително важни неща, а именно последните 11 години, всъщност парите, които даваме за пенсии се обезценяват ежегодно. Т.е. ние всъщност хвърляме парите си на вятъра. Защото ако заделяте за пенсия и вместо тези спестявания да се увеличават, те всъщност се топят, излиза, че единствените, които печелят са тези, които боравят с парите ви – фондовете и емитентите на ценни книжа, в които пенсионните фондове инвестират.

Имайки предвид, че като правило пенсионните фондове инвестират преди всичко в държавни ценни книжа, заради сигурността, а и заради законови ограничения, излиза, че другият голям печеливш е именно държавата-емитент. Тя получава парите ни ежемесечно, а когато дойде време за пенсия след много години, ни връщат едни сериозно обезценени средства. Ако въобще ги върне.

Още по темата

Бих искал да се спра малко по-подробно на този механизъм за тих грабеж, който ни прилагат. Той се нарича инфлация и финансова репресия. Сигурно мнозина ще кажат, че умерената инфлация е полезна за икономиката, а дефлацията е нещо много лошо. Не един казионен икономист е бил отличаван за подобни твърдения. Разбира се най-прочутият е Кейнс и неговият първосвещеник Пол Кругман, който дори получи Нобелова награда за икономика преди няколко години.

Централните банкери открито заявяват, че се стремят да постигнат 2% годишна инфлация и колко хубаво е това. А дали всъщност е хубаво? Та при 2% инфлация, парите ви се обезценяват наполовина за 35 години! Т.е. ако днес сте в началото на своя трудов стаж и започнете да внасяте в доброволен пенсионен фонд, докато дойде време да се пенсионирате парите вече ще са се обезценили наполовина и то преди таксите и комисионните, които взима фонда. Разбира се, че фондът “инвестира” тези средства и те носят доходност. Да, обаче последните 5 години доходността от държавните ценни книжа в повечето западни страни спадна драстично в следствие на лихвената политика на Федералния резерв и Европейската централна банка. Болшинството от пенсионните фондове са в твърде незавидно положение, защото много трудно постигат необходимата им доходност, ако въобще успеят. Те са изложени на финансова репресия от страна на правителствата.

Разбира се правителствата въобще не се интересуват от това, че пенсионните фондове всъщност губят и след години няма да могат да плащат обещаните пенсии. Това е извън тяхния хоризонт на мислене и планиране. Те обикновенно се интересуват най-много от следващите избори.

Така водената през последните години политика на изключително ниски лихви и “количествени облекчения”, както ефимистично наричат печатането на пари, всъщност принуждава мнозинството от участниците в инвестиционния процес да поемат все по-неоправдани рискове. Някой беше направил сравнение на такава ситуация, че това е като да събираш стотинки пред движещ се валяк.

Тази политика поражда и други отрицателни ефекти. Не е тайна, че за големите хедж фондове и банки, нямат проблем да получат финансиране, колкото им е необходимо и то при лихви близо до нулата. Те от своя страна поемат сериозни рискове за да постигнат високата доходност, на която са свикнали. Това води до увеличаване на риска. От тези спекулации реалната икономика не печели. Печелят единствено спекулантите. В един момент балонът се спуква. Спекулантите задъжрат печалбите, а сметката отново я плащаме всички ние.

За никой не е тайна, че в момента на фондовите пазари е надут един огромен балон, в следствие на трилионите напечатани долари и евро от Фед и ЕЦБ. Когато той се спука, едни от жертвите ще бъдат пенсионните фондове. А в края на краищата истинската жертва ще сме всички ние, защото ще откраднат достойния ни живот през старините ни.