Ще стане ли Турция страна-членка на ЕС?

Анализ

17.12.2015 | 13:57 Редактор:
Ще стане ли Турция страна-членка на ЕС?
Ще стане ли Турция страна-членка на ЕС?

Днес европейските лидери слагат началото на двудневен форум с участието на турския премиер-министър Ахмет Давутоглу, пише Euroactiv. Във фокуса на срещата са преговорите с ЕС за членство на Турция в алианса. През последните четири месеца Европа смекчи политическия тон с Анкара, заради нарастващата бежанска криза и така нужното съдействие на Турция за решаване на проблема. На 18 октомври немският канцлер Ангела Меркел се срещна с турския държавен глава Реджеп Таип Ердоган и премиера Давутоглу в турската столица, където обеща финансова подкрепа и възможност за по-бързо членство в ЕС в замяна на помощ за овладяване на бежанския поток към Западна Европа.

Изпълнението на обещанието не закъсня и в края на миналия месец беше направено предложение за отпускане на 3 млрд. евро за период от две години, предназначени за гранична сигурност и бежанските лагери на територията на Турция. В началото на декември премиерът Ахмет Давутоглу се обърна към нацията с обещанието, че от октомври 2016 г. турските граждани ще пътуват свободно из Европа, без визови ограничения. 

По пътя си към Брюксел турският министър-председател се спря у нас, за да потърси подкрепата на България като съсед и страна-членка. България е врата на Турция към ЕС, заяви Давутоглу и увери, че отношенията със страната ни ще бъдат едни от най-приоритетните.

ЕС, Турция и... Македония

На 29 ноември в Брюксел Давутоглу, председателят на ЕС Доналд Туск и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер съставят план за овладяване на бежанския поток, който влиза в сила незабавно. На въпрос дали оттогава до днес се наблюдава спад в интензитета на миграцията, говорителят на Frontex Исабела Купър не дава красноречив отговор:

"Рано е да се каже дали има твърда промяна. Най-вероятната причина за спада на бежанския поток в момента са лошите температурни условия. Други взимат под внимание факта, че Македония затвори границите си", посочва Купър. 

И наистина - през ноември македонското правителство въведе строги мерки, които блокираха хиляди бежанци от Сирия, Афганистан и Ирак на гръцката граница. Аргументът на властите беше, че голяма част от мигрантите са водени от икономически мотиви. Последваха остри критики от страна на ООН. По данни на Frontex през ноемрви броят на бежанците, минаващи през Гърция, е спаднал до 108 000 души, или почти наполовина по-малко от предходния месец. 

В една от последните си публикации по темата Euroactiv прави предположение, че ако наистина оредяването на миграционния поток се дължи на горепосочените причини, това би означавало, че една малка и незабележима от Брюксел Македония се справя с проблема по-ефективно, отколкото Турция.

Ще стане ли някога Турция страна-членка?

Давността на стремежа на Турция да попадне сред политическия алианс на Европа датира от 1959 г. Тогава страната подава молба за асоциирано членство в Европейската обюност (ЕО) и четири години по-късно искането е удовлетворено. През 1980 г. асоциираното членство е замразено, заради военния преврат в Турция, начело с тогавашния президент Кенан Еврен и командващия турските ВВС ген. Тахсин Шахинкая. Следва отхвърлена молба за пълноправно членство в ЕО, Споразумение за митнически съюз през 1995 г. и официално признание на Турция като държава-кандидат за членство в ЕС през 1999 г.

Преговорите започват през 2005 г., в последните седмици на правителството на Герхард Шрьодер. Отворени са 6 глави. Въпреки двустранното желание процесът да бъде продължен, съществува един съществен фактор, който спъва хода на разговорите и затваря вратата на Европа под носа на Турция, а именно - Кипър. Турция отказва да признае официално правителството на Република Кипър и държи на територията на северната част на острова 40 000 турски военнослужещи. В отношението на Турция към Кипър има редица други ограничения, като например вето върху членството в няколко международни организации, сред които и това в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Европа не е съгласна и държи да бъде приложен планът на генералния секретар Кофи Анан от 2004 г., който предвижда Кипърска федерация от две държави с общ парламент.

Съществуват още ключови принципи, съблюдавани от ЕС и страните-членки, според които Турция трябва да реформира действащото в държавата законодателство. В това число попадат законите за човешките права, закрилата на малцинствата и свободата на словото.

Часове след победата на Партията на справедливостта и развитието, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) публикува доклад, в който е посочено, че извънредните парламентарни избори в страната са се провели при ограничена медийна свобода. Въпреки че турските граждани са можели да избират между ясно разграничими и силни политически алтернативи в тези силно поляризирани избори, рязко намалената възможност за избор на разнородни медийни източници и ограничаването на свободата на изразяване като цяло, оказаха влияние на процеса и са причина за сериозни тревоги, заяви тогава специалният координатор на мисията на ОССЕ в Турция Игнасио Санчес Амор.

Още едно ключово изискване на ЕС е Турция да формира ясни и твърди закони, що се касае до използването на полицейска сила при протести и демонстрации, съгласно Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ).

Глава 17

От началото на седмицата започнаха преговорите по Глава 17, отнасяща се до икономическата и финансовата политика на Турция. Това е първата отворена глава между Турция и ЕС от 2012 г. насам. Досега преговорите за присъединяване са отворили 14 глави, едната от които - наука и проучвания - е временно затворена. Дали диалогът ще продължи или бежанската криза е само временен катализатор на стоплянето на отношенията между Турция и Европа предстои да разберем. Несъмнено Турция е силен политически играч и важен стратегически партньор - тя се явява мост между ЕС и страните от Близкия Изток. В лицето на Турция Европа вижда възможност за геополитическото влияние в региона, както и стабилизация на европейските сили в източната част на Средиземноморието и Черно море.