Реформите-ключ към европейското възстановяване: Шмит

Кристоф Шмит, председател на Съвета на икономическите експерти в Германия

22.05.2014 | 12:18
Реформите-ключ към европейското възстановяване: Шмит
Реформите-ключ към европейското възстановяване: Шмит

Интервю на Кристоф Шмит, председател на Съвета на икономическите експерти в Германия за Bloomberg TV

 

В последните няколко седмици Бундесбанк, централната банка в Германия, сякаш променя посоката, като сигнализира известна подкрепа за идеята за намаляване на лихвите на юнската среща на ЕЦБ. Ако го направят, както ще постигне намаляването на лихвата?

Това е баланс между ребалансирането на цените в европейското икономическо пространство, което е необходимо във валутния съюз и запазването на инфлацията под контрол.

Този баланс досега бе постиган деликатно и смятам, че е разумно да не прибързваме с допълнителни намалявания на лихвата. В момента за мен няма смисъл от това. Трябва да останем в готовност за нови понижения на лихвите или други мерки.

 

Тревожи ли ви дефлацията?

Не толкова, колкото тревожи други наблюдатели. Смятам, че имаме нужда от това ребалансиране на относителните цени в еврозоната. Преминахме през период на рецесия и излязохме от нея, възстановяваме се и ако има достатъчно усилия за реформи, предприети от националните правителства, ще преодолеем кризата.

 

Има много критики срещу ЕЦБ, че се бави, че изостава, че е чакала твърде дълго, за да намали още лихвите и в резултат на това еврото е станало твърде силно. Как отговаряте на тази критика?

В миналото ЕЦБ винаги е била доста последователна със собствените си правила за определяне на лихвата и следва същото поведение. Централните банки са последователни и ЕЦБ прави същото.

 

Казахте, че кризата още не е приключила. Да, икономиката се подобрява от дългия период на рецесия. Какво трябва да се довърши?

Трябва да разберем, че има две области на дейност, които трябва да се изравнят - първо фискалният суверенитет. Няма да има фискален съюз, в който отделните страни-членки предават суверенитета си на централизирана агенция, на някакъв финансов министър в Брюксел.

 

Значи не вървим към фискален съюз?

Не вярвам националните правителства и страните-членки да имат желание за контролиран фискален съюз, изискващ съгласуване на плащанията.

От друга страна трябва да разгледаме нуждата от регулация на общата валутна политика и надзор на финансовите пазари. Съчетаването на фискалния суверенитет с истински банков съюз ще бъде проблемът в бъдеще.

 

Значи сте обнадежден от напредъка в банковия съюз повече, отколкото от фискалния съюз?

Доста добре изглежда. Предстои оценка на качеството на активите и ако се проведе стриктно, ако бъдат очертани проблемите и след това решени чрез преструктуриране на засегнатите банки, тогава ще имаме преход към стабилно бъдеще и съюз.

Но ако определянето на проблемите и решенията по тях не се направи стриктно, тогава отново ще имаме проблем.

 

Очевидно Европа не се реформира едновременно, нито всички икономики растат с еднакви темпове, на кои страни бихте дали добра оценка за вътрешните реформи и кои според вас трябва да напреднат още?

Видяхме проблемните страни да отбелязват невероятен напредък. Започнаха да изнасят, реформираха пазарите си на труда и пенсионните си системи. Вероятно не до необходимото ниво за самостоятелен ръст, но другите страни, които не са минали корекционни програми, може да имат някои проблеми.

Сещам се за Франция и Италия. Там има нужда от реформа на пазара на труда, пенсионната система, пазарите на продукти, достъпа до пазари на продукти и т.н.

Самостоятелният растеж в еврозоната би започнал само ако всички страни-членки започнат да растат устойчиво. Това ще стане само с реформи.

 

Какви са перспективите за тези реформи? Казахте, че няма политическа воля за фискален съюз, виждате ли политическо желание за промяна дори само на пенсионната възраст в застаряващи страни като Франция и Италия?

Това е сегашната дилема.

След като обяви механизма за директни монетарни транзакции /OMT/ и след като даде да се разбере, че целостта на еврозоната ще бъде запазена, ЕЦБ отне голяма част от натиска, но едновременно с това и намали натиска за реформи.

В момента Германия би трябвало да продължи с още реформи, да даде пример. Това прави германската политика в момента толкова проблематична. Ние въвеждаме много мерки, които се обръщат.

Още по темата

Апетитни ли са финансовите стимули за Германия, изкупуването на облигации на първичния пазар? Ще го позволят ли германските политици?

Видяхме, че Конституционният съд в Германия е силно критичен към подобна мярка, особено обвързването на валутните мерки с фискални условия.

Тази граница между фискални и валутни политики е много деликатен проблем за германците.

Ние бихме искали двете области на действие отделно едно от друга. В най-добрия случай бихме искали фискален суверенитет и добри валутни политики с добри регулации на финансовите пазари.

 

Очевидно това, което забавя растежа в Европа е безработицата. Невероятно високи нива на младежка безработица в страни като Испания. Какво мислите трябва да се направи, за да се намали безработицата в еврозоната?

Две неща. Важно е да се премахне дуалността на пазара на труда. Имаме дуален пазар на труда в много европейски страни, със значителен сегмент защитени работници и малък, вторичен сегмент на уязвими работници, с ниска квалификация, които поемат цената на всяка корекция. Това е единият проблем.

Другият е да имаме финансиране, нови инвестиции, нови компании. За тази цел имаме нужда от изчистване на банковия сектор. И отново се върнахме до оценката на активите на банките.