Интервю на Кристоф Шмит, председател на Съвета на икономическите експерти в Германия за Bloomberg TV
В последните няколко седмици Бундесбанк, централната банка в Германия, сякаш променя посоката, като сигнализира известна подкрепа за идеята за намаляване на лихвите на юнската среща на ЕЦБ. Ако го направят, както ще постигне намаляването на лихвата?
Това е баланс между ребалансирането на цените в европейското икономическо пространство, което е необходимо във валутния съюз и запазването на инфлацията под контрол.
Този баланс досега бе постиган деликатно и смятам, че е разумно да не прибързваме с допълнителни намалявания на лихвата. В момента за мен няма смисъл от това. Трябва да останем в готовност за нови понижения на лихвите или други мерки.
Тревожи ли ви дефлацията?
Не толкова, колкото тревожи други наблюдатели. Смятам, че имаме нужда от това ребалансиране на относителните цени в еврозоната. Преминахме през период на рецесия и излязохме от нея, възстановяваме се и ако има достатъчно усилия за реформи, предприети от националните правителства, ще преодолеем кризата.
Има много критики срещу ЕЦБ, че се бави, че изостава, че е чакала твърде дълго, за да намали още лихвите и в резултат на това еврото е станало твърде силно. Как отговаряте на тази критика?
В миналото ЕЦБ винаги е била доста последователна със собствените си правила за определяне на лихвата и следва същото поведение. Централните банки са последователни и ЕЦБ прави същото.
Казахте, че кризата още не е приключила. Да, икономиката се подобрява от дългия период на рецесия. Какво трябва да се довърши?
Трябва да разберем, че има две области на дейност, които трябва да се изравнят - първо фискалният суверенитет. Няма да има фискален съюз, в който отделните страни-членки предават суверенитета си на централизирана агенция, на някакъв финансов министър в Брюксел.
Значи не вървим към фискален съюз?
Не вярвам националните правителства и страните-членки да имат желание за контролиран фискален съюз, изискващ съгласуване на плащанията.
От друга страна трябва да разгледаме нуждата от регулация на общата валутна политика и надзор на финансовите пазари. Съчетаването на фискалния суверенитет с истински банков съюз ще бъде проблемът в бъдеще.
Значи сте обнадежден от напредъка в банковия съюз повече, отколкото от фискалния съюз?
Доста добре изглежда. Предстои оценка на качеството на активите и ако се проведе стриктно, ако бъдат очертани проблемите и след това решени чрез преструктуриране на засегнатите банки, тогава ще имаме преход към стабилно бъдеще и съюз.
Но ако определянето на проблемите и решенията по тях не се направи стриктно, тогава отново ще имаме проблем.
Очевидно Европа не се реформира едновременно, нито всички икономики растат с еднакви темпове, на кои страни бихте дали добра оценка за вътрешните реформи и кои според вас трябва да напреднат още?
Видяхме проблемните страни да отбелязват невероятен напредък. Започнаха да изнасят, реформираха пазарите си на труда и пенсионните си системи. Вероятно не до необходимото ниво за самостоятелен ръст, но другите страни, които не са минали корекционни програми, може да имат някои проблеми.
Сещам се за Франция и Италия. Там има нужда от реформа на пазара на труда, пенсионната система, пазарите на продукти, достъпа до пазари на продукти и т.н.
Самостоятелният растеж в еврозоната би започнал само ако всички страни-членки започнат да растат устойчиво. Това ще стане само с реформи.
Какви са перспективите за тези реформи? Казахте, че няма политическа воля за фискален съюз, виждате ли политическо желание за промяна дори само на пенсионната възраст в застаряващи страни като Франция и Италия?
Това е сегашната дилема.
След като обяви механизма за директни монетарни транзакции /OMT/ и след като даде да се разбере, че целостта на еврозоната ще бъде запазена, ЕЦБ отне голяма част от натиска, но едновременно с това и намали натиска за реформи.
В момента Германия би трябвало да продължи с още реформи, да даде пример. Това прави германската политика в момента толкова проблематична. Ние въвеждаме много мерки, които се обръщат.