През последното десетилетие и дори две идеята за менторството рязко придоби популярност. Много компании сега предлагат менторски програми, при които професионалисти от висшия мениджмънт подкрепят успеха на по-младите си колеги, пише Ерика Андерсън в публикация във Forbes. Тя отбелязва, че менторските програми в началото и конкретно в САЩ били създадени специално за жени, цветнокожи, хора в неравностойно положение и други групи, при които наличието на подкрепящ и знаещ съветник би могло да е особено полезно. Младежкото менторство еволюира като средство за помощ на младите хора, които да разберат как да действат в света на възрастните.
Традицията да разполагате с някой, който да ви подкрепя с мъдростта и опита си, е стара, колкото самата човешка раса.
Във всяко племе младите членове разчитат на по-възрастните да предадат трудно придобитото знание и представа за това как да останат в безопасност, да намерят храна и подслон, да разбират света около себе си.
Думата „метор“, приложена към човек има своите корени в гръцката митология. В „Одисея“ Ментор е герой, който съветва и пази сина на Одисей-Телемах. После през 1699 в романа „Приключенията на Телемах“ Ментор е учителят на Телемах. Той е героят в историята и модерната дума „ментор“ изглежда произхожда именно оттук.
В този смисъл „менторството“ не е модерна прищявка. То е проверена във времето практика, използвана вече стотици години наред. И, като всичко останало – има добри и не толкова добри ментори. Остава въпросът как може да сте сигурни, че сте попаднали на добрите?
Наблюденията на Ерика Андерсън показват, че могат да бъдат открити някои сходни черти у наистина добрите ментори. Според нея петте качества, които би следвало да притежава добрият ментор са самокритичност, дискретност, честност, любопитство, щедрост на духа.
Самокритичност: Ако искате някой, който да споделя мъдростта си с вас, то той трябва да има мъдрост за споделяне. Някои хора просто не отделят много време да мислят за собствения си опит. Един човек може да бъде много опитен и успешен без да осъзнава особено как е стигнал дотам, където се намира в момента. Да слушате само за това какво е направил някой е по-малко ценно от това- защо го е направил, наред с обяснението му защо се е или не се е получило.
Дискретност: В една добра менторска връзка вие имате нужда да може да бъдете честни и открити, когато стане дума за живота ви и за обстоятелствата около него. И трябва да сте убедени, че разкритията ви няма да стигнат отвъд вашия ментор. Ако на него или нея не може да се има доверие, вашите отношения в най-добрия случай ще бъдат изкуствени, а в най-лошия- разрушителни.
Честност: Ако сте достатъчно смели да поискате съвет от ментора си, той или тя трябва да бъдат достатъчно смели, за да ви дадат директен отговор. Ако планирате да поемете нова работа и обясните ситуацията като потърсите гледната точка на вашия ментор- той или тя трябва да ви сподели откровено мнението си.
„Преди време бях ментор на младо момиче, на което заявих, че новата работа не ми изглежда добра възможност. Мислих, че тя беше прекалено квалифицирана и скоро ще се отегчи от работата,“ коментира Ерика Андерсън и допълва, че момичето изразило съгласие, но било убедено, че скоро ще бъде повишено. - „Аз, от позицията на ментор, я окуражих да проучи по-добре организацията от тази гледна точка и да реши дали това е реалистично очакване или по-скоро е нейно желание. В крайна сметка момичето реши да не се мести на новата работа, тъй като след по-задълбочено проучване изглеждало, че има много малка възможност за развитие“.
Любопитство: Това може да изглежда контраинтуитивно- не е ли задължение на наставлявания да бъде любопитен по отношение на своя ментор? Да. Но, ако менторът не е любопитен за вас- кой сте, с какво разполагате, какво е важно за вас, какво сте постигнали дотук и как това работи за вас- е малко вероятно неговите или нейните съвети да ви бъдат полезни. По-скоро ще получите някаква обща мъдрост, която няма да има отношение към вас изобщо.
Ерика Андерсън споделя за случай, при който наставляваният е бил много развълнуван от един много по-старши и опитен ментор в своята организация. След първите няколко месеца, когато отминават заслепяването от големите имена и преживявания, наставляваният осъзнал, че неговият ментор не знае почти нищо за подопечния си и получените съвети трудно биха могли да се пригодят към неговата кариера.
Щедрост на духа: Това е същината. Големият ментор иска да успеете, той или тя ще ви подкрепят активно в успеха ви с думи и действия. Големият ментор никога няма да ви завижда или ще се чувства заплашен от вашия успех. Той или тя ще ви поздравява за успеха и ще ви помага да се възстановите от пораженията. Щедрият ментор ще изгради връзки и ще ви предложи ресурси, които може да се окажат полезни за вас в бъдеще. И най-важното – щедрият ментор вярва в потенциала ви и ви говори открито и с надежда. Щедрият ментор ви подкрепя да станете човекът, който искате да бъдете.