Първата стъпка на България на територията на ЦЕРН е в осигуряването на механични части. Части от Големия адронен колайдер, който трябва да пресъздаде Големия взрив и зараждането на Вселената, са произведени в Русе.
1900 тона от конструкцията на съоръжението, което се намира 100 метра под земята на френско-швейцарската граница, е излязло от русенски завод. Това е една от българските компании, които от 1999 г. досега са спечелили поръчки за над 20 млн. швейцарски франка от Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН.
Няколко български фирми от областта на електрониката и информационните технологии, индустриалните услуги и строителството са работили за ЦЕРН.
Днес българска фирма поддържа компютърния център на организацията, без който изследванията биха били невъзможни.
Според ръководителя на българския екип в Европейския институт за ядрени изследвания доц. Леандър Литов, българският бизнес има потенциал за развитие и трябва да бъде активен участник в търговете на организацията.
По думите му ЦЕРН предоставя много възможности за развитие на българския бизнес и той определено трябва да се възползва от тях.
„Българските фирми просто трябва да имат малко повече самочувствие и да участват в търговете, които ЦЕРН обявява, защото както показва опитът, основната причина преди години за не чак толкова активно участие беше просто страх”, коментира Литов.- „ Хората не си вярват. Време е да повярваме в себе си, да разберем, че не сме по-лоши от другите и да се опитаме наравно с тях да участваме в такива търгове. А, когато човек предлага добри условия и добро качество на производство, тогава той няма проблеми, той печели тези търгове”.
По думите на Литов предстои среща между ЦЕРН и Камарата на строителите, за да могат наши строителни фирми да се включат и в поддръжката на сградите й.
„ЦЕРН има програма, която ще бъде реализирана в рамките на следващите 10 години за около 320 милиона швейцарски франка, която е за реконструиране на сградите на организацията и тук идеята е, че ние имаме добри традиции в строителството и българските строители също могат да се включат в тази реконструкция,” допълва Литов. – „Това, което ние в момента се опитваме, е да създадем връзка между тях и ЦЕРН и отново да ги накараме да си повярват, че могат да получават поръчки от ЦЕРН и да участват в тази програма”.
Той допълва, че за отворените поръчки българският може да се информира от действащите две бюра- едното в Института за ядрена енергетика и второто в Софийския университет. Там се получава информация за търговете на ЦЕРН и едновременно с това работещите оказват помощ при подготовка за участие в такива търгове, стана ясно от думите на Литов. Просветният министър доц. Румяна Коларова, от своя страна, обясни, че тепърва ще се организира представяне на български фирми в ЦЕРН.
„Напълно съм убедена, че тогава ще се подобри начина, по който българските фирми търсят поръчки в ЦЕРН и видимостта на ЦЕРН за българския бизнес”, заяви Коларова.
Повече от 50% от вноската на България в бюджета на ЦЕРН се връщат под формата на поръчки в българската индустрия. На фона на другите държави, които участват в организацията, това е един много добър резултат за страната ни, който обаче предвид потенциала на българския бизнес, трябва да бъде подобрен, смята Литов.
Тази седмица столицата беше домакин на юбилейна изложба по повод 60-годишнината от създаването на Европейската ЦЕРН и 15 години от членството на страната ни в организацията.