Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
Ако току-що сте прекарали няколко минути в тиха война за подлакътника с човека, който седи до вас в самолета, имаме успокояваща новина за вас: занапред завоюването на място за лактите ще става все по-лесно. Не защото самолетите ще станат по-широки (покрай все по-растящия интерес към въздушния транспорт тенденцията е по-скоро обратна), а защото самите ни лакти се смаляват от поколение на поколение.
СВИКНАЛИ СМЕ ДА СХВАЩАМЕ КОСТНАТА СИСТЕМА като нещо статично и неизменяемо. Скелетите от класовете по биология подкрепят такова мислене. Но в действителност костите ни са нещо живо и доста податливо на изменения под натиска на околната среда и начина на живот.
Доказателствата са безброй. Някои от тях идват от древни времена - например легендарните скелети на огромни мъже от остров Тиниан, част от Марианския архипелаг в Тихия океан. Намерените през 1924 кости на тези първи обитатели са по-дълги, по-дебели и значително по-здрави от тези на повечето хора от същата епоха, около 2000 години преди Христа. Дълги години тази разлика е обвита в мистерия и в най-различни фантастични хипотези. Но според по-съвременните проучвания небивалата сила на мъжете от Тиниан се дължала най-вече на факта, че на острова няма подходяща за строителство дървесина и те били принудени да правят домовете и култовите си постройки от монолитни каменни блокове. Същата зависимост между тежки строежи и по-здрави кости е открита и на архипелага Тонга.
НО НЕ Е НУЖНО ДА ТЪРСИМ в древността свидетелства за адаптивността на костната си система. Доказателствата са в собствените ни глави. Д-р Дейвид Шахар от австралийския Университет Съншайн Коуст твърди, че в последното десетилетие една особена издатина в задната част на човешкия череп се среща все по-често. Известна като protuberantia occipitalis externa, тя се намира в долната част на тила точно над врата – ако имаме такава, лесно може да я напипаме. Това явление е било изключително рядко през XIX век, ако се съди по сведенията на френския лекар Пол Брока, но изследване на Шахар през 2019 показа, че днес един от всеки четирима души между 18- и 30-годишна възраст я има. Каква е причината за появата на този израстък? Според австралийския лекар виновникът са таблетите и смартфоните.
ГЛАВАТА НА НОРМАЛЕН ЧОВЕК тежи около 4.5 кг. Когато стоим добре изправени, тя е стабилно придържана от гръбначния стълб. Когато обаче проточваме врата си напред, надвесени над смартфона или таблета, вратът е подложен на голямо напрежение. Натискът пада именно върху мястото, където мускулите на шията се съединяват с черепа. Това провокира тялото ни да образува нова костна структура, която да поеме допълнителния стрес. Според Шахар protuberantia occipitalis externa няма да изчезне, а дори ще се увеличава като честота и големина. Освен може би естетическо неудобство, израстъкът не представлява заплаха за здравето.
СТИГНАХМЕ И ДО СЛУЧАЯ С ЛАКТИТЕ
Д-р Кристиане Шефлер от Потсдамския университет откри наскоро друго неочаквано изменение в скелета. Изучавайки телосложението на 10-годишните деца спрямо това на предишното поколение, тя забелязва ясна тенденция лактите и колената да стават по-тесни, и костите като цяло да са по-слабо развити и крехки. Едва ли това може да се обясни с промени в ДНК при толкова кратък срок, а и, понеже изследването е проведено в Германия, надали се дължи на недохранване. Единственото логично обяснение е липсата на физическа активност и антроположката го доказва, когато моли децата да носят крачкомери в продължение на седмица и да попълнят въпросник за това с какви физически дейности се занимават. "Колкото повече използваме мускулите си, толкова повече костна маса се развива – нещо, което лесно можем да измерим", казва Шефлер. Крехките скелети на съвременните деца могат единствено да ни покажат, че липсата на движение е причината тялото ни да създава все по-тънки кости. Добри новини, ако става дума за лично пространство в самолета. И лоши, ако някога ни се наложи да си строим на ръка дом от каменни блокове.
Текст Кристина Нигохося
Материалът е публикуван в бордното списание на Bulgaria Air
Снимки: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
LIVE
