Животът в окупираната от сепаратистите източна Украйна

Репортаж на Райън Чилкот за телевизия Bloomberg

Така че колкото и лошо да изглежда положението тук, хората нямат търпение да се завърнат на работа, защото тук това е единственото препитание.

Ако съм научил едно нещо, това е че мъжете тук ще поемат всеки риск и ще влязат във всяка мина, за да изхранят семействата си. Миньорската професия е в кръвта им.

Къде още хората ходят на работа?

"Само в мините. Бизнесите неработят, фабриките са пусти, това е миньорски район с миньорски град", казва Андрей Нешяденко, миньор

Докато светът се е фокусирал върху човешките жертви – над 6000, икономическите щети също са огромни.

Ако войната свърши, реконструкцията ще отнеме години и ще струва милиарди долари.

Източна Украйна се нуждае от план Маршал, но не е ясно, кой ще плати сметката.

Това, което е ясно, е че правителството на сепаратистите се нуждае от помощ. Военният командир в Снежное е и кмет на малкия град.

"Това, което е най-важно сега, е индустриалното производство. То не е спряно, но работи с половин капацитет. Голямата цел е то отново да достигне пълния си капацитет", казва Сергей Годованец, кмет на Снежное.

Много от мините се оказаха мишена по време да бойните действия. Административният офис на тази мина например се е оказал в центъра на полесражението.

Все пак счупените прозорци могат да бъдат заменени. Някои мини обаче са засегнати много по-сериозно, като тази, която е била частично наводнена и заради което стотици хора са останали без работа.

Въглищните мини понякога се наводняват, но водата се изпомпва с помпи. Когато електричеството е спряло обаче, те почти са я изгубили.

Те наистина са спасили тази мина, но в региона половината мини вероятно са безвъзвратно загубени.

Мостове, летища, пътища и железопътни линии тънат в разруха. Изглежда, че тези вагони са засегнати директно.

Така мините няма как да изкарат продукцията си на пазара. Политическият проблем също остава.

Русия снабдява региона газ и наблюдателите казват, че към Русия все пак има някакъв износ на въглища.

Украйна обаче непозволява въглищата да преминават фронтовата линия и това има сериозни последици.

Тази централа трябва да осигурява електричество за 2 милиона души, но заради една иронична техническа подробност съвсем скоро централата може да бъде затворена.

Това е една от най-големите централи в териториите, контролирани от сепаратистите, но те имат въглища само за още 2 дни. Защо?

Защото висококачествените въглища, с които се захранва централата, идват от украинската страна на фронта.

Украинската икономическа блокада на Донецката народна република не засяга само търговията с въглища.

От като Украйна отразя сепаратисткия регион от финансовата си система, банките, кредитните карти и банкоматите неработят.

Освен това всички държавни услуги, заплати и пенсии са спрени още през ноември. Смешна пенсия от няколко долара на ден би могла да се окаже границата между живота и смъртта.

Опашките стават все по-дълги на тази кухня в Снежное. Тези хора обаче не са бездомни.

Обикновените хора се нуждаят от тази храна, за да оцелеят. Войната означава, че десетки хиляди сега разчитат на подаяния.

Олга Тимошенко координира това място. Тя се грижи за възрастните, семействата и непълнолетните, които нямат доходи.

"В момента хората неживеят, те просто оцеляват. Хората са на границата на силите си", казва тя.

Дори купа с борш се превръща в лукс. Цените в Украйна нарастват по-бързо в сравнение, с което и да е друго място по света освен Венецуела.

Олга, казва, че продуктите за кухнята й идват от едно единствено място .

"Само от Русия, от украинска страна неполучаваме нищо. Те не са правили опит да ни помогнат. Всички са забравили за нас. Въпреки че както виждате тук няма сепаратисти или руснаци", допълва Тимошенко.

Русия наистина изпраща храна в източна Украйна, но го прави доста показно.

На фона на хуманитарния конвой официален руски представител казва пред репортери, че храната е изпратена по лична заповед на руския президент и руската държавна телевизия разпространява новината за доброто дело в източна Украйна из цяла Русия.

Междувременно, този представител на руската държава ми казва, че Америка изпраща военни съветници в Украйна.

"Хуманитарната помощ е хуманитарна помощ. Храната е храна, това не е политика. Мисля, че нетрябва да бъркате двете неща", казва Александър Сим, служител в руското министерство на извънредните ситуации.

Намираме се в мина, в която десетки миньори изгубиха живота си само преди няколко дни.

Сега миньорите разтоварват 50 килограмови чували с брашно и захар. Това е кампания в помощ на миньорите.

Интересно е, че през всичките години, откакто наблюдавам Русия,  това е един от най-красноречивите примери за прилагането на кадифена сила, на който съм ставал свидетел.

Друг руски представител се оплаква, че Украйна блокира достъпа на стоки от първа необходимост за сепаратистките региони.

Трябва да отбележим обаче, че Украйна казва, че техните предложения за доставка на хуманитарна помощта са били отхвърлени.

На фона на оръжията и военните части, които според Украйна, Русия изпраща в сепаратистките региони, хуманитарната помощ е символ на лицемерието.