"Лекарската гилдия като цяло не подкрепя НРД, не е нормално да подписваш толкова сериозен документ и да няма изготвени нормативни документи“, мотивира се отново Грозев.

Ние отправихме предупреждение, че всички документи трябва да бъдат публикувани преди подписването на рамковия договор - те са необходими, за да има яснота, но това не се случи.

По отношение на пръстовия отпечатък Грозев обясни, че БЛС смята, че това не трябва да минава през рамковия договор.

По думите му идеята за отпечатъка е от 2010 г. - касата е имала задължение да направи подобна система за идентификация, но тя не е направена и сега явно се бърза.

"Нещата са доста неясни и ще доведат до сътресения в системата. Ние не сме против, по принцип сме за реформата. Но има нормативни актове, които будят неяснота и заради това не го подписахме", каза Грозев.

Той обясни, че много от колегите му в страната имат критики спрямо Националната здравна карта.

Според нея на областно ниво се въвеждат показатели като брой легла и специалисти, които ги няма, а за сметка на това се режат функциониращи структури в други болници.

Той засегна и въпроса за Спешната помощ, която по думите му е изключително важна.

Грозев призна, че в идеята за нейната реформа има много разумни неща. Тя е основен приоритет за държавата. Но проблемът е, че заложените критерии трябва да бъдат облечени в дейност, а пари за това няма.

Според него у нас има няколко болници, които могат да отговарят на заложените стандарти за Спешната помощ. "Критерии трябва да ги има. Но когато почти нито едно лечебно заведение не може да отговори на тези стандарти - какво правим тогава?  Нито едно лечено заведение няма да може да сключи такъв договор", смята Грозев.

Той е категоричен, че БЛС няма да направи компромис. "Взели сме решението - НЗОК трябва да изработи служебен договор. Нека да има яснота, която да доведе до спокойствие в системата, тогава тя ще върви сравнително плавно", смята лекарят.

"Нещата да вървят малко по-бавно, с достатъчно време за размисъл. Да има пилотни проекти, за да сме сигурни какво се случва не само ние, но и хората, които ползват здравната ни система, а това са 7 млн. българи", обясни той.