За мнението му за Гърция ще се обърнем към Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда за икономика и автор на книгата Голямото разделение. В нея професор Стиглиц говори за неравенството. Благодаря ви много, че се присъединихте към нас. Имаме много неща, за които да поговорим – Гърция, какво да правим с Гърция? И двете страни никога не са били по-далеч, а часовникът тиктака и никой не дава признаци, че ще отстъпи. Кой ще спечели или всички ще изгубят?
Джоузеф Стиглиц, професор по икономика от Колумбийския университет:
Има риск всички да загубят. Прегледах реформите, които вече са извършени. Те всъщност са доста впечатляващи.
Макроикономическите реформи, свиването на дефицита, говоря за конкретните действия.
От друга страна обаче, икономиката колабира, което е следствие от затягането на фискалната дисциплина.
Трябва да сме много ясни – именно бюджетните икономии съсипаха икономиката им – гръцката икономика се е свила с 25% от това, което беше преди кризата.
Едно от нещата, върху което всички се фокусират, е устойчивостта на дълговите нива, съотношението на дълг към брутния вътрешен продукт. Ако свиете брутния вътрешен продукт, дълговото бреме се повишава.
Когато кризата започна през 2010 съотношението на дълг към БВП в Гърция беше около 110% - сега това съотношение е много, много по-лошо – заради политиката на бюджетни икономии, която беше наложена на Гърция.
Това означава ли, че всъщност Сириза е права за това, че не иска да преговаря за червените линии, които те си поставиха или те трябва да се вслушат в кредиторите си малко повече, за да бъде постигната сделка.
Джоузеф Стиглиц: Като икономист немога да ви кажа, коя е правилната политика. Аз не съм част от преговорния екип.
Но мога да ви кажа, че от икономическа гледна точка те са абсолютно прави. Програмата, която беше приета през 2010 и ревизирана през впоследствие беше катастрофална.
И като икономист, когато я видях си казах – това няма да проработи. Забележително е, че ЕЦБ и Европейската комисия продължават да правят прогнози с модели, които са наистина много, много неудачни.
Шегувам се със студентите си – казвам им, ако вие някога ми предложите нещо подобно…
Ще получите нула.
Джоузеф Стиглиц: Точно така.
Но защо техните стратегии са толкова лоши и как може това да се поправи?
Джоузеф Стиглиц: Мисля, че те неразбират макроикономиката - имаме бюджетни икономии в комбинация с отслабване на финансовия сектор - това е фундаментален, структурен проблем за ЕС.
Свиване на бюджетните разходи в комбинация със свиване на частното кредитиране - това е токсична комбинация. Страната просто колабира.
Те не отчита това в своите модели. Това е същият проблем, с който се сблъскаха, когато неуспяха да предвидят кризата през 2008. Те не са научили нищо.
Но трябва ли в такъв случай Гърция да напусне еврозоната? В това би имало повече смисъл - ще е болезнено, но след това ще управлявате сами съдбата си.
Джоузеф Стиглиц: Ако Германия и останалата част от Европа откажат да променят програмата, мисля, че нямаме алтернатива.
Най-доброто решение би било Европа да разбере, че бюджетните икономии са грешка, че има фундаментални пропуски в структурата на еврозоната.
Професоре, за това е твърде късно. На тях им трябват пари, при това през следващите няколко седмици. Аз разбирам това, което казвате, но ние просто нямаме време. Ако управлявахте Гърция, щяхте ли да напуснете еврозоната при тези условия?
Джоузеф Стиглиц: При условие, че еврозоната отказва да промени политика, която е доказано погрешна.
Да оставите гръцката икономика да се свие с 25%! Това е депресия. Над 50% младежка безработица. Това унищожава страната, унищожава тяхното бъдеще.
Мисля, че ще трябва да се съгласят и да кажа, вижте, вие преговаряхте с добра воля, макар и не всичко, направихте много неща. Те обаче няма да примат тази реалност.
Какво ще се случи, ако Гърция напусне еврозоната или Гърция фалира? Какво ще се случи с безработицата?
Джоузеф Стиглиц: Това ще се отрази много сериозно на Европа, наистина много сериозно, защото тук не става само въпрос за непосредственият проблем.
Знаете – Гърция е малка страна, но така казвате – този договор, този съюз е временен.
Следващият път, когато Испания има някакви проблеми и имат различно правителство, те ще си кажат на европейските лидери им липсва добра воля да преговарят.
Европейските политици неотчитат реалността, че политиките им неработят и просто гонят тези страни.
Това означава, че лихвените проценти ще тръгнат нагоре и така реално внасяте повече нестабилност в Европа.
Това крие реален риск, че целия евро проект – не ЕС, а проектът за еврозоната, който беше сбъркан от самото начало, макар и да може да бъде ремонтиран. Така го захвърляте в канала.