Ръководителят на отдела за анализи на Lloyd’s List Intelligence Нийл Аткинсън коментира цената на петрола и бъдещето на индустрията в студиото на Bloomberg TV в Лондон с Марк Бартън, Анна Едуардс и Манъс Крани в предаването “Countdown”.
Ръководителят на отдела за анализи на Lloyd’s List Intelligence Нийл Аткинсън коментира цената на петрола и бъдещето на индустрията в студиото на Bloomberg TV в Лондон с Марк Бартън, Анна Едуардс и Манъс Крани в предаването “Countdown”.
Кажете ни какво мислите - вие виждате доста причини за доста ниски цени на петрола във втората половина на годината.
Да, виждаме две неща. Първо колапсът на американското производство на шистов петрол, което трябваше да видим, когато цените на петрола паднаха от 100 долара на 50 просто не се случи. Защото производството е по-иновативно, отколкото мислехме, по ефективно. Намериха начин да поддържат производството. От друга страна нямаше значителна реакция от страна на търсенето. Ръстът на търсенето е горе-долу ок. Търсене, което е горе-долу ок, без големи намаления на предлагането ни оставя на нивата, на които сме в момента.
Саудитците и кувейтците просто продължават да помпят още петрол, нали? Те няма да изпуснат пазарния си дял.
Точно така. Те взеха много ясно решение-реакцията им в края на 2014 на намаляващите цени беше да не повтарят грешките, които направиха през 80-те и в други момента в историята. Тогава просто изтърваха пазарен дял в обречен опит да поддържат цените високи.
Интересни неща става в Ирак с Ислямска държава. Колко изнася в момента Ирак? Износът ще бъде ли засегнат от събитията?
Ирак изнася по два начина. Повечето иракски петрол за износ е от юг - през Басра. Това е морският износ, който стига до рекордни нива. Близо 3 млн на ден, защото в момента производството, което поддържа терминалите в Басра не е засегнато.
Картината на север е по-сложна, заради кюрдите. Там нямаше смущения в производството и по-голямата част от иракския петрол се изнася нормално.
Е, това може да се промени със ситуацията в Рамади.
Това ни показва, че тези хора не са си помисляли, че Ислямска държава може да спечели и да стигне толкова далеч. Тези хора трябва да помислят отново, защото ситуацията може да стигне дотам, че ИД да получи някакъв контрол над по-голяма част от иракската петролна индустрия. Има реална заплаха за петролната рафинерия в Байджи - една от най-важните в Ирак, която контролира доставките на гориво.
Да, може би Ирак успява да изнася безпроблемно огромни количества петрол, но тази ситуация е застрашена.
В началото на година се говореше как нещата ще бъдат овладени, как търсенето и предлагането ще бъде овладяно през второто полугодие. Казахте, че една от причините е защото хората очакват американското производство да намалее. Защо не намалява както очаквахме в началото на годината?
Голяма част от старото ново шистово производство, което виждаме в последните 6-7 години е базирано на разходи, значително по-ниски от новото производство.
Първоначалните оценки бяха че ще се нуждаят от цена от 80-90 долара за барел, за да са ефективни. За новите проекти това може и да е вярно, но старите проекти - с предварителните разходи за проучване и разрешителни, отдавна за изплатени и сега си покриват оперативните разходи, които са значително по-ниски - 30-35-40 долара за барел според района.
Освен това съществуващите производители, които имаха малко по-висока разходна база намериха начин да подобрят ефективността на операциите по добиване. Така че индустрията се оказа много по-устойчива и иновативна, отколкото хората очакваха.
Гледам данните за броя на затворените сондажи - миналата седмица нещата явно започват наистина да се забавят. Вече има по-малко сонди, които са извадени от производството. Като гледаме към второто полугодие - кое трябва да ни води? Търсенето ли или производството?
Не става дума само за броя на сондите, а какво получавате от тази дейност. Най-важното е, че ефективността на добивната дейност бе страшно много подобрена. Тук не става дума само за подобрени цифри.
Това, което ще ни ориентира в следващите няколко месеца - в бележката ми пиша, че цената по-вероятно ще се насочи надолу, отколкото нагоре, е следното.
- Перспективата Иран да се върне на петролния пазар през 2016 е много по-вероятна, отколкото си мислехме преди няколко месеца.
- Продължаващи планове за разширение за Саудитска Арабия и останалите производители от Залива за поддържане на пазарен дял и устойчивост в други региони като Канада, на която едва ли някой обръща внимание, но която расте бързо.
- И фактът, че ръстът на търсенето не е особено голям. Ключът тук е Китай, който расте слабо - 400 000 барела дневно годишен ръст, докато бяхме свикнали на 800-900 хиляди барела дневно преди няколко години.
Огромна разлика. Така че ситуацията в момента расте с милион барела дневно на пазара от 93 милиона барела на ден, но на пазара излиза цялото това предлагане. Имаме и ключови групи доставчици - Саудитска Арабия и съюзниците й от Залива, които казват, че допълнителният милион барела дневно, който се търси - ние ще го доставим.