Защо излизането на Гърция от еврозоната не е проблем

Коментар на Марк Тинкър, директор за Азия на Axa Framlington за телевизия Bloomberg от Хонконг

Защото имахме всички тези други страни.  

Марк Тинкър: Залагате на германски облигации, но след това може да ви платят в песети или лири. Като резултат поемате валутен риск, срещу който не може да хеджирате.

Така че цялата ликвидност, ако си спомняте, се върна от периферията обратно към ядрото на еврозоната.

Този път обаче еврото ще бъде спасено. Те ще направят каквото трябва. Това беше голямото обещание на Драги от 2012.

Така че самото евро ще поевтинее и ще имаме една по-слаба валута. Няма да има обаче опасност от разпадане на валутата.

Ето защо сега хората продължават да говорят за напускането на Гърция. Ако Гърция наистина напусне, това не би довело до разпадане на еврозоната.

В такъв случай обаче въпросът е, защо сте дали заем на Гърция, защото ако Гърция напусне, няма да ви бъде платено в евро. Така че това е истинското противопоставяне.

Какво ще се случи с Гърция тогава, ако те наистина напуснат?

Марк Тинкър: Те ще върнат собствената си валута и след това ще трябва да теглят заеми като всяка страна със слаба валута.

Валутата им вероятно би се обезценила, какво мислите?

Марк Тинкър: Може леко да поевтинее.

В такъв случай в Гърция ще има нова криза?

Марк Тинкър: Те се намират в криза.

Имам предвид по-дълбока криза?

Марк Тинкър: Цялата история тук освен всичко останало е свързана и с ликвидността. Имате всичкия този дълг, който трябва да рефинансирате.

Кой ще ви даде на заем, освен ако не сме наясно, какви са рисковете. Винаги има цена, но ако незнам, какви са правилата, хората ще се отдръпнат, за да видят какво ще се случи.

Мисля, че миналата седмица Barclays споменаха, че има по-голям риск Гърция да напусне еврозоната, отколкото през 2012. Виждате ли нещата така?

Марк Тинкър: Да, определено. Идеята беше, че през2012, защото това щеше да доведе до разпадане на еврозоната или поне имаше такъв риск, всички казваха, не,не не си тръгвайте, трябва да останете.

Сега те казват, ако искате да си тръгнете, добре, с валутата няма да се случи нищо. Ако искате да излезете, може да го направите.

Ние не може да продължаваме безкрайно с този пазарлък. Това превръща в игра с блъфиране.

Какво означава това за Ципрас, как може да се откажете от мерките за фискални икономии, ако нямате пари, с които да плащате?

Марк Тинкър: Трябва да рефинансирате това, което вече дължите. Реалните опасения обаче произтичат от това, че той искат да харчат още повече пари.

Как точно ще финансират това? Това е проблемът на партиите, които се противопоставят на фискалната дисциплина, защото зад фискалните икономии има икономическа логика.

Трябва да се справим с наслоено от толкова време лошо управление, корупция, разхищение на държавни средства.

С цялата тази система, при която 65 годишен работник в автомобилна фабрика в Германия плаща пенсията на пенсиониран грък на 49.

Bild, германският таблоид, няма да им позволи да забравят това. Но кажете ми за двегодишните германски облигации. Те имат отрицателна лихва – 20 базисни пункта под нулата. Как работи това, какво ни казва? И каква е цялата тази история с доходността по облигациите, защото изглежда това, което се случва с тях, е почти противоестествено?

Марк Тинкър: Интересно е, преди година всички прогнозираха по-силен икономически растеж и за това очакваха лихвите по облигациите да нараснат.

Това е икономическата логика. Но всъщност на фона на по-силния икономически растеж доходността по облигациите се понижи.

Според мен обаче през тази година хората все повече осъзнават, че лихвите по облигациите неследват икономическата логика.

При това, това се случва от години заради изкривяванията, причинени от вливането на ликвидност и монетарната политика като цяло.

Както има и разминаване между фондовите пазари и реалната икономика?

Марк Тинкър: Точно в това е идеята. Аз се опасявам, че облигационните пазари са изгубили връзка с реалността, по същия начин, по който акциите бяха изгубили тази връзка през 2000-та година и японските облигации през 1989 – 1990. 

И това, което се случва, е, че парите попадат в капана на един и същ клас активи. Там те започват да се въртят и въпросните активи стават все по-скъпи.

Така че дори евтините активи от класа поскъпват и целят този клас активи започва да се разминава сериозно с фундаментите.

Пред 25 години, преди 15 години и сега, аз се опасявам за това. Погледнете тези лихви.

Единствените хора, които купуват тези облигации, са централните банки и очевидно правителствата.

Така че какво се получава? Вие сте в Германия и правителството или централната банка, която предприема вливане на ликвидност, казват ние ще купим тези твои облигации при 40 базисни пункта или каквато там е доходността, но ти трябва да вложиш парите в реалната икономика.

Вие обаче казвате, не няма да направим това, ще ги дадем на американците, ще ги вложим на щатския пазар.

Така че парите остават в капан в този клас активи и ако се върнете към 1990 или 2000-та и погледнете NASDAQ или фондовият пазар в Япония, първоначално това не изглеждаше да е проблем и всички оправдаваха тази практика.

Изведнъж обаче за много кратко време нещата излязоха от контрол и именно за това се опасявам за облигационния пазар точно сега.

Мога ли да направя рязък завой? Ще заложа на единството си пони и това е Китай. Имаме данни за търговията. Съществуват опасения за вноса. Очевидно има и опасения за износа. Мислите ли, че трябва да се опасяваме? Споменахте по-рано фискалната дисциплина и корупцията в еврозоната. В Китай имат същите проблеми. Това там буди ли опасения?

Марк Тинкър: Говорихме за това по-рано. Има две неща. Първо погледнете на данните. Данните сега са много различни, ако се замислим за това, какво прави Китай.

Китай се превръща в развита икономика и създава нов вътрешен пазар, както и финансов пазар отгоре на това.

Така че сега трябва да следим една цяла палитра нови данни. В почивката споменахте за брутния вътрешен продукт.

На практика, вместо брутния вътрешен продукт трябва да следим националния доход, защото за много хора, които изнасят за Китай, изведнъж продажбите им се оказват на половин цена.

Продавате същото количество, но приходите са по-ниски. Така че тук трябва да следим един цял набор нови данни.

И трябва да признаем, че не става въпрос дали БВП е 7 или 7,1% или 6,5%. Всъщност миналата седмица Шанхай казаха, че повече няма да коментират БВП, което е фантастично.

И националното правителство вероятно трябва да направи същото.