Какъв точно е планът? Имаме доста коментари, какво знаем?
Ханс Никълс: Ето какво знаем и ето от къде го знаем. Знаем това, защото господин Варуфакис направи презентация пред финансисти в Лондон миналата вечер – около 100 човека и от там имаме тази информация, както и от едно интервю.
Ето и предложението. Да бъде заменена част от съществуващия дълг, но само дългове държани от Европейската централна банка и Европейския фонд за финансова стабилност, за тези нови ценни книжа, които ще бъдат обвързани с дългосрочния растеж, тоест брутния вътрешен продукт на Гърция.
Научаваме, че един от ключовите аспекти на този план е, че както Манъс каза, ще бъде избегнат терминът ‘опрощаване на дългове’.
Вместо това ще имаме тези облигации, които ще са обвързани с растежа. Ето цитат от един от присъствалите на презентацията.
„Те искат да преструктурират дълговете към ЕС и ЕЦБ и да оставят дълговете към частните кредитори и МЕФ такива, каквито са сега.
В момента те работят по общия план без да навлизат в подробности, как това преструктуриране ще се случи.
Това са думи на Сара Хауин, директор изследвания на Standard Chartered.
Гръцкото правителство, те планират да представят този план на лидерите на ЕС до края на месеца.
Варуфакис също така заяви пред Financial Times, че те все още държат на този рейндж - процент процент и половина бюджетен излишък, преди да извършат плащанията по дълга си.
Спомни си Джон, кредиторите искат този излишък да е 4,5%. Все още незнаем дали Варуфакис има някакви планове да посети Берлин. Пътуващото шоу продължава.
Господин Варуфакис и неговият премиер господин Ципрас днес са в Рим, след което по-късно ще са в Брюксел. Джон?
Ханс, предполагам, че другият голям въпрос извън политиката е, какво означава това за монетарната политика? А в монетарната политика също има силно застъпен политически момент. Ако те напуснат спасителната програма, може да се окаже че имат проблем с ликвидността. Нещо променило ли се е?
Ханс Никълс: Това, което научихме от този брифинг миналата вечер, както и от интервюто, което Варуфакис даде за Financial Times, е, че те искат да получат 4-месечно мостово финансиране от страна на EC.
Те на практика искат 4 месеца отсрочка и в това време, вместо да поискат 7-те милиарда, които те очакваха да получат от Тройката за своя следващ кръг от плащания, вместо това те искат 1,9 милиарда, които по техни изчисления са парите, които ЕЦБ е спечелила от инвестицията си в спасителната програма от 2010.
Така че те търсят 1,9 милиарда. Все още не е ясно дали те ще получат достъп до този финансов прозорец на ЕЦБ, ако формално напуснат спасителната програма в края на месеца.
Една друга бележка. След срещата в Лондон вчера с господин Варуфакис Джордж Озбърн, британският финансов министър, изрази безпокойство за това, което Гърция може да причини на европейската икономиката като цяло и на Великобритания.
Подобни опасения има и тук в Берлин. Джон?
Ханс Никълс, страхотна работа, комплексна история меко казано.