Централните банки реагират на заплахата от дефлация

Централните банки реагират на заплахата от дефлация

Януари 2015 ще бъде запомнен с многобройните глобални трусове и реакциите на централните банки на заплахата от дефлация. Коментар от Хонконг на Джон Доусън, Bloomberg ТВ.

"Голямата тема остава дефлацията.

И по-точно мерките за справяне с дефлацията, която до голяма степен беше предизвикана от спада в цената на петрола.

За времето от предходното заседание на Федералния резерв, което се проведе на 17 декември 2014, до сега петролът поевтиня с 20 на сто.

Логично, опасенията са свързани основно с това - централните банкери искаха инфлацията, а получават дефлация.

И това е проблем, пред който са изправени почти всички регулатори по света.

Само от началото на този месец 9 централни банки прибегнаха до разхлабване на монетарната си политика, като три от тях обявиха понижения на основния лихвен процент.

Индия например свали лихвите с 25 базисни пункта до ниво от 7,75 на сто, Канада също ги намали с четвърт процентен пункт до 0,75 на сто, а Дания дори прибегна до още по-драстични мерки - лихвата там е отрицателна, в размер на 0,35 процента.

През последния месец се случи и нещо друго - сътресенията на валутните пазари, предизвикани от решението на Швейцарската централна банка да премахне тавана на валутния курс.

И то само три дни, след като беше заявила, че той е основополагащ за нейната политика.

Този "обратен завой", който направи институцията, изненада пазарите и доведе до поскъпване на швейцарския франк с над 40% в деня, когато беше обявено решението.

Изненади дойдоха и от Сингапур, които не бяха толкова шокиращи, но все пак са важни - централната банка обяви, че ще забави поскъпването на сингапурския долар.

Реакцията на някои от водещите парични единици

Канадският долар например отчете най-силния спад сред валутите на държавите от Г20 - с 8 процента и половина през януари.

Датската крона поевтиня с близо 7% спрямо щатския долар, а еврото се обезцени с 6,4 на сто.

Австралийският и новозеландският долар също регистрираха загуби, интересното е, че японската йена е сред малкото валути, които успяха да отбележат лек ръст този месец.

Ключовият фактор, който допренесе за всички тези движения беше сривът в цената на петрола.

Той се използва като бенчмарк за много парични единици.

Поевтиняването беше значително и макар че на теория би трябвало да подкрепя икономическия растеж, се оказва, че не винаги е така.

Промените в цените на суровините

Лекият суров петрол се срина драматично с над 30% за последните два месеца, като това се случи и с други ресурси - медта, желязото, природния газ.

Това е сериозен повод за притеснение, обосено за държави като Япония, които се стремяха към ускоряване на инфлацията, а в момента са изправени пред дефлация.

Или още по-лошо - продължителна дефлационна спирала.

И сега, за да противодействат на тази опасност централните банкери очевидно стават проактивни - понижават лихвите и разхлабват паричната си политика. Донякъде те са принудени да го направят."