Инвеститорите активисти често са обвинявани, че краткосрочният им инвестиционен хоризонт пречи на дългосрочното развитие на компанията, която е станала тяхна жертва. Инвеститорите активисти представляват самостоятелни инвеститори или група от инвеститори, които след като придобият голям дял от дадена компания започват да настояват за промени в управлението и стратегиите ѝ. Фабио Саволдели,професор в Колумбийския университет, сподели своята гледна точка за подобен тип инвеститори пред Bloomberg.
Саволдели призна, че краткосрочният инвестиционен хоризонт е основна тема в дискусиите за активистите. Професорът обаче разкри резултатите от изследване за представянето на компаниите, в чието управление са участвали инвеститори активисти. Според изследването, направено от двама професори - от Колумбийския университет и от Харвард – постиженията на компании, в които са се намесили активистите, са средно с 6% по-високи в сравнение с компании, в чието управление не са участвали активисти. Основната причина, изтъкната от Саволдели, е наличието на активи в счетоводните баланси на компаниите, които не носят необходимата възвращаемост и не работят достатъчно ефективно. Активистите настояват за подобряване на ефективността на компаниите и за освобождаване от подобни „мазнини в счетоводния баланс”.
Саволдели обаче призна, че инвестиции, целящи растеж в компанията и нейното дългосрочно развитие, не отговарят на интересите на активистите, които искат цената на акциите на компаниите, в които се намесят, да се увеличи рязко в краткосрочен план. Професорът определи освобождаването от слабоутилизирани активи като единственият начин за постигане на тази цел.
Саволдели изрази опасения, че в бъдеще, след вдигането на лихвените проценти, действията на инвеститорите активисти може да се насочат към затваряне на части от компаниите, от които търсят печалба.