Сара Карлсън, директор в Moody’s, говори пред Bloomberg по въпроса какво се отразява най-много на икономиката в случай на епидемия. Карлсън говори за настоящата епидемия от ебола. Изненадващо или не, заразените с вируса не са най-голямата заплаха за икономиките на държавите. Цялото интервю с Карлсън:
Нищо не трябва да отвлича вниманието от човешката трагедия, в която се превръща вирусът ебола. Нека все пак да поговорим за икономическите ефекти, които могат да усложнят трагедията. Как оценявате казаното от Световната банка относно катастрофалните резултати, до които може да доведе еболата?
Несъмнено в държавите, които са най-силно засегнати в момента, резултатите са катастрофални. Има два начина, по които икономическите ефекти могат да бъдат усетени. Единият е чрез засегнатите директно – заразените или починалите от болестта. Освен това обаче научно изследване базирано на опита от епидемиите с тежък остър респираторен синдром (ТОРС) и H1N1 показва, че има и нещо много по-важно. Реакциите на правителството и на хората, които не са заразени с болестта, могат да дадат значително отражение на икономиката.
Защо се случва това. Защото правителствата разбираемо се фокусират върху решаването на този проблем и не се занимават с други въпроси ли?
Не става въпрос само за това. Поведението на хората се променя. Желанието им да излизат на обществени места намалява. Освен това транспортни мрежи и граници се затварят. Всички тези неща, разбира се, имат икономическо въздействие върху държави, където човешките загуби може и да не са толкова големи.
За кои държави говорим? Разбира се Либерия и Гвинея са едни от най-силно засегнатите, нали? Къде фокусирахте изследването си вие?
Ние не включваме в класацията трите държави,които са директно засегнати от вируса ебола – т.е. Гвинея, Либерия и Сиера Леоне. Все пак следим какво се случва там и за тези държави въздействието върху икономиката е доста голямо. Оставяйки сегашната ситуация настрана, ние оценяваме суверенният риск на държавите като анализираме икономическата им сила, институциите ѝ, публичните финанси и предразположеността към рискови събития. За нас има нещо, което променя всичко и което все още не се е случило. Световната здравна организация вчера каза в доклад, че никой не е очаквал нещата да се развият толкова добре, колкото стана в Нигерия.
Колко уверена е Световната здравна организация, а и вие като хора, които използвате данните, идващи от Нигерия? Президентът направи някои много позитивни изказвания относно способността на страната да се справи със ситуацията. На други държави обаче очевидно им е трудно.
Световната здравна организация каза, че въпреки, че институциите в Нигерия не са особено силни, е изненадващо как някои от бързите отговори от страна на правителството, опитващо се да се справи с проблема, са проработили. Мисля, че данните са за 15 случая в Лагос и 4 в Порт Харкорт. Това все още е бройка, с която може да се справим. Дори и да има някои необявени случаи, все още ситуацията е под контрол.
Като говорим за резултатите върху нигерийската икономика, ако вирусът се беше разпространил повече, петролният сектор щеше да е заплашен. Вие говорихте за начина, по който се затварят границите и за това, че хората не искат да се социализират. Ако границите са затворени това ще създаде трудности за правенето на бизнес в петролния сектор.
Част от петрола се транспортира по тръби, така че няма задължително да бъдат създадени същите проблеми. Важно е да не забравяме мащаба на Нигерия - това е икономика с БВП в размер на 522 милиарда долара. Нигерия е на 12 място по производство на петрол в света. Това ще се отрази на населението, което работи извън страната в петролния сектор, както и на местното население, работещо в сектора. Повтарям – не е необходимо да има много заразени. Реакцията на здравите също има ефект върху икономиката.
Европа ли е тази част от световната икономика, която е най-уязвима?
Все още няма реални признаци, че ще се случи нещо такова. Замисляйки се върху транспортните връзки и пътуванията на хората между държавите, виждаме, че за Европа заплахата ще е по-голяма отколкото за САЩ например, защото връзките между Европа и Африка са по-близки. Много зависи и от преносителите на заразата. Ебола не се пренася по въздуха, но ако вирусът мутира, това може да увеличи риска от разпространяването му в други държави.