Руският президент не очакваше да не успее да подпише договора за доставка на газ от Русия за Китай, каза в Денят он ер на 20 май 2014 Проф. Нако Стефанов, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".
От визитата на Путин в Китай се очакваше засилване на търговските отношения Русия-Китай, планирани до 2020 да достигнат обем от 200 млрд долара.
Въпреки неподписването, има стъпки напред, каза проф. Стефанов, коментирайки обещанието на Китай да се „постарае да премахне“ вносните данъци за газа, а Русия – да премахне данъците за добив на газ за Китай.
Сделката обаче няма да може да приключи толкова скоро, колкото се искаше. И не миналото на отношенията Русия-Китай, а чисто икономически съображения доведоха до неподписването на договора, каза още проф. Стефанов.
Путин замина за Китай на фона на обтегнатите отношения на Москва със Запада. И двете страни вече „играят с антиамериканската карта, откакто започнаха облачните войни срещу Китай“, обясни гостът на Веселин Дремджиев в Денят он ер.
Русия и Китай не успяха да подпишат договор за 400 млрд долара за доставка на газ, въпреки все по-голямата неотложност за Кремъл да сключи договор на фона на икономическата и политическа изолация заради кризата в Украйна, съобщава Ройтерс.
Преговорите между двете страни не успяха да сближат позициите по цената, съобщи в Шанхай говорител на Путин.
Все още има шанс двете страни да се споразумеят преди отпътуването на руския президент на 21 май или на икономическия форум в Санкт Петербург в края на седмицата, коментира Ройтерс.
Очакваше се визитата на Путин в Китай да осигури доставки от Газпром за държавната China National Petroleum Corp за 38 куб. м природен газ на година за 30г.
Потреблението на газ в Китай се очаква да се удвои между 2014 и 2020, на фона на усилията на ръководството на страната да намали използването на въглища, заради силното замърсяване на големите градове.
Резултатите от първия ден на визитата на Владимир Путин в Китай:
Компанията Сибур, чийто собственик е милиардерът Генадий Тимченко се споразумя със Sinopec за създаването на втора съвместна компания за производство на каучук. Заводът край Шанхай ще бъде с капацитет до 50 000 тона годишно.
Тимченко е едно от лицата, на които бяха наложени санкции от САЩ заради нахлуването на Русия на Крим.
Държавната руска компания Внешекономбанк подписа споразумение за предоставяне на кредитна линия с The Export-Import Bank of China от 500 млн долара. Със средствата ще се финансират проекти на територията на Русия, съобщава компанията.
Русия и Китай съобщиха в съвместно изявление, че ще засилят сътрудничеството си в енергетиката и инфраструктурата в Русия и ще ускорят финансовото сътрудничество, като същевременно ще увеличат търговията в рубли и юани.
Владимир Путин заяви, че Русия има нужда от още китайски инвестиции, особено в зоната за свободна търговия във Владивосток.
„Очевидно интересуваме се китайските бизнесмени да използват тези възможности и да станат едни от първите в региона, след като и Русия, и Китай ще имат полза от засилването на развитието на руския Далечен Изток“, каза той.
Ли Лифат, експерт от шанхайската Академия за социални науки коментира, че Русия се нуждае от китайски капитали, за да развие своя Далечен Изток.
„Въпреки че цената на руския газ може да е по-висока от първоначалните очаквания на Пекин, правителството може да поиска по-добри условия“, каза Ли, цитиран от АП.
China National Petroleum Corp е най-голямата държавна петролна компания (100% държавно участие) и една от водещите в света.
През 2009 и 2010 Газпром подписа с China National Petroleum Corp рамково споразумение за основните условия на доставка на газ от Русия за Китай до 68 млрд куб. м газ годишно, а през 2013 бяха подписани условията за доставка през тръбопровод на газ по Източния маршрут.
Целият коментар на проф. Нако Стефанов в Денят он ер - във видеото.