След положителното становище на Венецианската комисия (ВК) за проекта за промени в Конституцията са възможни два сценария. Това обясни министърът на правосъдието Христо Иванов за БНР. По думите му първият от тях е да се възползваме от силната подкрепа, която Комисията даде за реформата на модела на управление на съдебната власт, като очерта и един допълнителен кръг от теми и проблеми и даде допълнителни предложения, да се възползваме от силното очакване за промени в българското общество и в партньорите ни от Брюксел, и до края на годината да направим една сериозна промяна.
"Другата възможност е да затънем в поредните търговийки да направим промени около минимума или дори под него и да откажем да дадем, както на българските граждани, така и на Брюксел, дългоочаквания знак, че сме способни да произведем перспектива за подобряване на управлението на съдебната власт." - добави министър Иванов.
Голяма част от предложенията, дадени преди второ четене, дават възможност да се отговори на допълнителните предложения и заявки в становището на Венецианската комисия - като конкретни препоръки и като маркирани проблеми. Според министър Иванов именно тази широка палитра от предложения залага възможност за една наистина сериозна промяна в управленския модел на съдебната власт.
"Ако политическите сили в парламента подходят с необходимата доза отговорност, те биха могли от тези предложения да сглобят реалния, сериозния отговор на проблеми, които стоят пред България от много време. Проблеми, които стоят, както от гледна точка на нашето обществено мнение, на нашите вътрешни възприятия за дефицит на демократичен ред и дефицит на върховенството на закона, така и да отговорят на дългогодишни препоръки и на ЕК, и на Парламентарната асамблея на съвета на Европа(ПАСЕ), и на ВК." - коментира министър Иванов.
Според правосъдният министър, ако тази стъпка бъде направена, може да очакваме съществено подобряване и дори ориентиране към изход от мониторинга на ПАСЕ, който е различен от мониторинга на ЕК.
"Това е една разлика между България е Румъния. Румъния е само под наблюдение на ЕК, България е единствената страна членка на ЕС, която освен под наблюдение от ЕК, е и под наблюдението на ПАСЕ." - добави министърът.
Наистина се намираме на кръстопът, затова отговорното поведение е да видим как бихме могли да използваме тази широка палитра от предложения към законопроекта и до края на годината да излъчим един много силен сигнал за способността ни да правим промени.
"Този сигнал се очаква от всеки български гражданин. Очаква се и от Брюксел и той в огромна степен ще предопредели тона на доклада на ЕК, който очакваме пред януари."- каза министърът.
Сега е момент да се види дали ще се прави една дългосрочна крачка напред или ще надделеят някакви конюнктурни моменти, отбеляза министър Иванов и изрази силна надежда, че ще надделее дългосрочната визия в перспектива.
"Не бива да се забравя, че от тези конституционни промени, в който и вариант да бъдат направени, няма да последват никакви драматични непосредствени размествания по върховете на властта. За да настъпи техният ефект в цялост, те трябва да бъдат последвани от изменения в Закона за съдебната власт, а нормалната смяна на органите на управление ще стане с изтичането на съответните мандати. Това е нормалната конституционна логика." - поясни министърът.
"Динамиката е много интересна. Имаше политически сили, които в различни моменти заявяваха различни позиции, но всяка една от тях в един момент призна очевидното – тази реформа трябва да се случи. Венецианската комисия ни каза: тази реформа трябва да се случи, ЕК ни каза в поредица от доклади: направете тази реформа, българското общество ни казва: дайте ни тази реформа и ако ние на този фон пропуснем да направим тази стъпка, даже не ми се коментира подобна картина." - подчерта министър Иванов.
Запазихме онези елементи на бюджета, които наистина са гаранция за независимостта на съдебната власт – заплащането на българския магистрат ще бъде формирано по един предсказуем начин, който зависи от обективни критерии, обясни правосъдният министър.
От друга страна, стъпвайки на досегашните усилия на този състав на ВСС, ние правим една крачка допълнително и има всички шансове 2016 г. да се превърне в годината на ключовите пробиви в реформата на бюджета, реформата на начина, по който се управляват човешки и финансовия ресурс на съдебната власт, съдебната карта и т.н., каза министърът.
Това е първият ВСС, който предприе закриване на съдилища, досега само бяха създавани от началото на демократичната ни история, отбеляза министър Иванов. По думите му затова имаме всички основния да очакваме висока степен на отговорност на всички играчи да направят необходимите стъпки.
"Удовлетворяващият резултат от сегашните разговори е, че съдебната система ще може да продължи тази политика на доходите, което означава, че за първи път от години заплатите ще могат да бъдат актуализирани, въпреки нелеката финансова ситуация в страната." - поясни министърът.
От друга страна, важно е, че се запазва формулата, по която се прави тази актуализация – без да зависи от усмотрението на изпълнителната власт.
На трето място – това е ангажиментът на съдебната власт да ограничи ръста на разходите – постоянния ръст на броя на назначенията, постоянното раздуване на различни структури, включително и административни и т.н.
Министърът изрази надежда, че през 2016г. ще се направят стъпки за ограничаване на разходите, за много по-ефективно използване на човешкия ресурс, за много по-прозрачен бюджет на всяка една от подсистемите на съдебната власт, така че да се вижда кой работи и кой не.