Мобилизация от предизборен тип на основните политически ядра на основните партии, установяват през май експертите от социологическата агенция Екзакта, предава БТА. Това според анализаторите обяснява и защо се покачват рейтингите на повечето лидери на политически партии през изминалите месеци. Допитването е проведено сред 1000 души в периода 20 до 27 май.
Данните на Екзакта сочат, че ако изборите се провеждаха на 27 май, със сигурност в следващия парламент биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, РБ, ПФ. Шансове за присъствие в следващото Народно събрание запазват още Атака и АБВ.
ГЕРБ е първа политическа сила с 24,5 на сто от предпочитанията на анкетираните, а БСП - втора с 14,4 на сто. Електоралната тежест на ДПС в края на май е 7,3 процента, а на РБ - 6,2 на сто, посочват от Екзакта. Следват ПФ с 5,1 на сто, Атака с 3,4 на сто и АБВ с 2,8 на сто от всички анкетирани.
Политическата подкрепа за ГЕРБ е по-висока сред хората на възраст между 50 и 59 години и сред високообразованите респонденти. Най-нисък е електоралният дял на ГЕРБ сред нискообразованите и сред ромите.
БСП получава електорален дял, по-висок от средния сред жените, сред хората на възраст над 59 години и сред ниско образованите респонденти, коментира социолозите.
Най-ниска е електоралната подкрепа за БСП сред избирателите на възраст до 30 години.
Реформаторите имат най-много избиратели сред образованите и хора в трудоспособна възраст, както и сред жителите на столицата.
ПФ е популярен сред високообразовани жители на големите градове.
Данните от изследването показват, че в повечето сфери на обществения живот все още не е настъпила очакваната положителна промяна, коментират от Екзакта.
четири сфери обаче, хората забелязват положителни промени.
На първо място по напредък у нас 41 на сто от българите поставят сферата на усвояване на средствата по еврофондовете на ЕС.
38 на сто /предимно високообразовани и трудовоактивни българи/ твърдят, че има видимо развитие в сферата на комуникациите, а едва 16 на сто отричат това да е вярно.
Според 36 процента /също главно високообразовани и трудовоактивни българи/, има напредък в сферата на транспорта, а 26 на сто са склонни да оспорват подобно твърдение.
Регионалното развитие е четвъртата сфера, в която българите са склонни да виждат напредък. Това твърдят 30 на сто от запитаните - най-често млади и високообразовани жители на големите градове. 28 процента пък са убедени, че тенденцията е обратната.
Най-често българите не виждат значими промени, нито положителни, нито отрицателни, в сферата на вътрешния ред и сигурността, по отношение на опазването на околната среда, както и в сферата на културата.
Две трети от анкетираните твърдят, че се влошава общото благосъстояние на хората. Малко над половината интервюирани посочват, че негативните тенденции вземат връх над позитивните в сферата на финансите, в сферата на енергетиката, в сферата на икономиката, в сферата на здравеопазването и в сферата на правосъдието.
От няколко месеца, екипът на Екзакта мери и обществените представи за това дали основните държавни институции в дейността си следват дневния ред на обществото.
Според 19 на сто от анкетираните в майското изследване, законодателната дейност на българското Народно събрание през изминалия месец се доближава до важните теми на деня. Три пъти повече са обаче тези, според които законодателната дейност на парламента се отдалечава от дневния ред на обикновените хора - 56 на сто.70 на сто от хората, които не одобряват работата на парламента са на мнение, че законодателната му дейност остава встрани от проблемите на деня.
Малко по-оптимистично звучат оценките за работата на кабинета.
Правителството работи "в крачка" с актуалните обществени проблеми според 27 процента от българите. Почти двойно повече -53 на сто, са преценяващите, че кабинетът се отдалечава от важните за хората теми на деня, показват данните.