Кабинетът одобри актуализацията на бюджета. Вместо до 4% бюджетният дефицит ще нарасне до 3,7%. Това предвижда новият проект за актуализация на бюджета на правителството на Бойко Борисов, обсъден на първото заседание на новото правителство. По-нататъшно намаляване на разходите не може да бъде направено, така че България е заплашена от процедура на свръхдефицит, тъй като този параметър ще надхвърли европейски изисквания от 3%. Това уточни министърът на финансите Владислав Горанов. Близо 51 милиона са необходими, за да се финансират ведомствата с най-големи проблеми. Държавният бюджет за тази година е планиран твърде оптимистично в приходната част и понастоящем неизпълнението е от 1 млрд. и 63 милиона лева, което е 1,3% от БВП, съобщи още министър Горанов.
"Те, за да постигнат същите резултати, трябва да търсят компенсиращо увеличение на лихвения марж, ако ги накараме да внасят повече рискови премии във фонда." - коментира Горанов.
"Възникнал проблем с изплащането на депозитите на хората с преференциални лихви по влоговете? Как ще бъде решен той? Банка обявена в несъстоятелност да може да бъде продавана не само като цяло действащо предприятие, но и на части."
Правителството одобри проект на закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. и реши да бъде оттеглен внесеният от служебното правителство в парламента законопроект за актуализация на Бюджет 2014 г. Това се посочва в официалното съобщение от МС. Новият проект е израз на стремежа и усилията за ограничаване негативните ефекти върху бюджетната позиция и постигане на допълнителни консолидиращи мерки в разходите по държавния бюджет за 2014 година.
Оттеглянето на законопроекта е първата стъпка от стратегията на новото правителство за стабилизиране на публичните финанси. Като следваща стъпка в изпълнение на тази стратегия новоизбраното правителство изготви и одобри нов проект на Закона за данък върху добавената стойност на ЗДБРБ за 2014 г., който надгражда оттегления предишен проект в две основни направления – предлага се стъпка за фискална консолидация по държавния бюджет и допълнителни законодателни промени в контекста на отнетия лиценз на КТБ АД.
На база на предварителни данни и оценки, дефицитът по консолидираната фискална програма към края на октомври е в размер на около 1 775 млн. лв. при планиран в разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. дефицит на годишна база в размер на 1 472,3 млн. лева.
На база на извършения анализ сумата на необходимия допълнителен ресурс за финансиране на недостиг в бюджетните системи с най-големи проблеми е намален с 50,8 млн. лева. Освен това, в новата рамка по разходите е отразен ефектът от икономиите в частта на Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ в общ размер на около 118,8 млн. лева. С това нетният ефект от необходимия допълнителен ресурс за обезпечаване на недостига за финансиране на поети ангажименти в някои системи и ефектите от идентифицираните възможности за реализиране на икономии в разходите по държавния бюджет се отразява в нетно увеличение на разходите по държавния бюджет с 278,9 млн. лв. (0,3% от прогнозния БВП). По този начин идентифицираните на база на анализа на разходите консолидиращи мерки посрещат голяма част от необходимия допълнителен ресурс за финансиране на недостиг в отделните бюджетни системи по държавния бюджет.
Освен по държавния бюджет, сериозно напрежение съществува и в други бюджетни системи, което допълнително влошава прогнозата за размера на дефицита по КФП за 2014 г. Влошаване на бюджетното салдо спрямо заложените параметри с разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. се очаква главно по сметките за средствата от Европейския съюз на Националния фонд и бюджета на НЗОК, и др.
Предвиденото ново дългово финансиране включва и предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и ликвидна подкрепа за банки в размер до 2,9 млрд. лева. Посочените обстоятелства налагат увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината до 22,5 млрд. лв. (28,4% от прогнозния БВП).
След заседанието финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че се обсъждат промени и в данъчните закони. Той обясни, че от 1 януари 2018 г. държавите-членки на Евросъюза трябва да установят акциз върху тютюна не по-нисък от 90 евро за хиляда къса. Предложението е у нас това да се случи на 3 стъпки. В закона за ДДС се предвижда изменение, според което далекосъобщителните услуги и тези за радио и телевизионно излъчване, които се извършват по електронен път, да се облагат от държавата, където получателят има постоянен адрес или пребиваване.