Reuters: Над 80% от кредитите на КТБ са към свързани лица

Може да се наложи Даниел Божилов скоро да се обърне към приятелите си за пари, за да запази малкия си консултантски бизнес в платежоспособно състояние. Причината е, че той е клиент на КТБ, която затвори врати през юни, след масово изтегляне на депозити. Това пише международната информационна агенция Reuters.

Божилов, който вече "оряза" от заплатите на персонала си, поради липсата на пари, е ядосан над бездействието по казуса КТБ, "една от най-лошите банкови кризи от 1990г. насам". 

"БНБ не иска да се срещне с нас и да разговаряме. Те поне могат да си позволят частичен достъп до депозитите ни." - каза Божилов, който води протестната група на вложителите в КТБ във Facebook пред Reuters.

БНБ пое контрол над КТБ през юни, след като за една седмица клиенти изтеглиха повече от една пета от депозитите в банката. Това стана след медийни съобщения за сенчести сделки с участието на банката. 

Ядосани вложители протестираха както в столицата, така и на други места в страната, с настояването правителството и БНБ да отворят КТБ, където са заключени повече от 6 млрд. лева.

Усилията за съставяне на план, който да спаси четвъртата по големина банка в страната, са в застой и заради предстоящите парламентарни избори, пишат от Reuters. БНБ заяви, че ще продължи с надзора над КТБ поне до средата на ноември, когато ще бъдат готови и резултатите от одиторските компании Deloitte, EY и AFA.

Reuters пише, че до тогава няма яснота по въпроса дали властите ще се опитат да спасят КТБ или ще я оставят да се срине, дали данъкоплатците ще трябва да заделят от средствата си и какво ще се случи с вложителите на банката.

"Несигурността е опасна. Главната причина защо всички други европейски страни спасяват затруднените кредитори, е не защото искат да пръскат от парите на данъкоплатците, а за да не се изгуби доверието в цялата финансова система" - обясни икономистът от Институт Отворено общество Георги Ангелов пред Reuters.

Проблемите с КТБ все още не са засегнали целия финансов сектор в страната и кризата не е ескалирала както в Кипър, където бяха необходими 10 млрд. евро от ЕС и МВФ.

"Ситуацията е доста по-различна от тази в Гърция и Кипър, където бяха засегнати повече банки, а в последствие и цялата банкова система" - коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика и допълни, че проблемът в България е концентриран само в една банка. 

"Друга разлика е, че и Кипър и Гърция са членове на еврозоната, докато България не е."- допълни Ганев.

Кризата в КТБ може да бъде лесно разрешена. Българските власти изчисляват, че са необходими между 1,5 и 2 млрд. лева за спасяването й. Тази сума обаче може да се промени след резултатите от одита в края на ноември 2014г.

"На теория и България има капацитета да финансира спасяването на банката, тъй като съотношението на държавния дълг към БВП е 22.8% към края на юли и е един от най-ниските в Европа." - пишат от Reuters.

Основните акционери на банката искат да работят с БНБ за спасяването й, пише Reuters. Тя припомня, че основните акционери на банката са българският бизнесмен Цветан Василев, който притежава 50.6%, Оманския държавен инвестиционен фонд с 30% и VTB Capital, контролирана от руската VTB Bank с около 9%.

Кризата с КТБ засили вече високото недоверие на българите в техните политически лидери, пишат още от Reuters. В статията е написано, че над 80% от кредитите, отпуснати от КТБ, са към свързани лица или към приятели на свързани лица. В материала се акцентира, че много от получателите на кредити от КТБ всъщност са дружества, специално създадени с цел да посредничат при използването на парите за конкретна цел и да прикрият при кого отиват те.

Дружествата нямат бизнес, а оперират като управител на фонд – т.е препредават парите на други компании, които купуват активите, пояснява източник от банковия сектор в България, цитиран от Reuters.