Изборът на Доналд Туск и Федерика Могерини, съответно за нов председател на Европейския съвет и за върховен представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността, беше очакван. Това заяви дипломатът Любомир Кючуков в Сутрешния блок на България Он Ер. Според него именно заради лансираната теза, че Федерика Могерини е проруски настроена, е отпаднал другият конкурент в борбата, а именно полският външен министър Радослав Сикорски.
"Това беше въпрос на постигнат консенсус. Балансът, който беше постигнат и в двете позиции - както между партиите в ЕС, така и по отношение Русия. По отношение и на двата избора, доста интересно е, че тук се разигра британския сценарии от предишното подобно обсъждане, когато Великобритания дълго време лансираше кандидатурата на Тони Блеър за председател на ЕС и в последния момент се наложи Катрин Аштън. Сега поляците изиграха същия номер," коментира Кючуков.
Срещата на лидерите беше важна, защото се занимаваше, както с въпросите за вътрешното конструиране на новите институции в ЕС, така и основно заради настроенията на Русия с Украйна, обясни дипломатът. Според него не налагането на нови санкции е от значение, а техният обхват.
Какво е новото при новите санкции срещу Русия?
Оказва се, че санкциите не са инструмент за решаване на проблема, подчерта Кючуков. Според него те са по-скоро елемент към задълбочаването на проблема.
"Не само Словакия, която поиска анализ за санкциите до момента и определи своята позиция като липса на готовност да продължи с налагането на неефективни и контрапродуктивни санкции, но и редица други страни като Унгария, Чехия, Австрия, Финландия. Те всички имат резерви." - коментира експертът.
Какво е старото при новите санкции срещу Русия?
Всички анализи на ситуацията около и в Украйна започват с името Путин, коментира дипломатът. По негови думи обаче в списъка със санкциите никъде няма да се види името на руския президент или на външния министър Сергей Лавров.
"Това не е случайно, а това е много логично. Санкциите са тези, които трябва да доведат до преговори, а преговорите са този фактически форум, на който трябва да се решат въпросите, т.е политически диалог. Не може да се търси военно решение на конфликта в Украйна. То трябва да се търси на базата дипломатическият диалог на международно ниво и вътрешно украинския диалог - стремеж на намиране на решения на национално ниво. Всичко друго би довело до допълнителна ескалация на напрежението," категоричен е Кючуков.
Каква е позицията на България?
България има всички основания да бъде сред страните, които търсят в средносрочен и дългосрочен план позитивното решение и редуцирането на проблема, смята дипломатът. Според него позицията ни по документа "Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана", може да следва вариантите на страните от Централна и Южна Европа. Нужни са обаче някои корекции по документа, защото не обхваща всички гледни точки, допълни Кючуков.
Безспорно има криза и сериозно напрежение в отношенията между НАТО и Русия, отбеляза експертът. Въпросът според него е дали кризата ще ескалира или ще бъде мирно решена.
Какво ще се случи в Украйна?
Трудно е да се предскаже как ще се развие конфликтът в Украйна, заяви Кючуков.
"Това, което може да се каже е, че за съжаление, независимо как ще се развие - той рано или късно ще бъде приключен. Поствоенният период в Украйна ще бъде дори по-тежък, отколкото този в момента, защото украинците ще трябва тепърва, от двете страни, да се научат да живеят заедно. В момента обществото там е дълбоко разделено," заяви дипломатът.
Според Кючуков сценарият - разделяне на Украйна е малко вероятен.
"Но дългосрочна нестабилност е достатъчно вероятен сценарии от гледна точка на днешното развитие, а също така мисля, че някакъв тип федерализация ще бъде стъпката, в която Украйна ще бъде принудена сама да предприеме, за да се консолидира като държава и да съхрани своята държавност." - обясни експертът.
Пълният коментар в следващия видео материал: