Централната банка на Южна Корея понижи лихвата за пръв път от 15 месеца

Централната банка на  Южна Корея предприе първото понижение на лихвите от 15 месеца.

Институцията се опитва да подкрепи икономическия растеж, но в същото време рискува разрастване на и без това рекордната задлъжнялост на домакинствата.

Основната лихва пада с 25 базисни пункта до ниво от 2,25 процента.

Коментар на Микио Кумада, LGT Capital Partners за Bloomberg.

Южна Корея е специален случай сред икономиките на Североизточна Азия, от тази гледна точка, че няма кой знае какви структурни проблеми.

Знаем че Япония води дългогодишна борба с хроничната дефлация.

В Китай проблемите са свързани със забавянето на икономическия растеж.

В Южна Корея става дума по-скоро за циклични явления - в момента са в период на спад и се опитват да го компенсират с понижения на лихвите и фискални стимули.

Ако погледнем какво става в Китай, ще видим, че там също на практика имаме разхлабване на монетарната политика. Макар и неформално.

Аз лично се съмнявам, че това ще продължи.

Китай по-скоро иска да изпрати сигнал, че не възнамерява да затяга рязко монетарната политика и че властите са спокойни за финансовата система.

Но ако погледнем общата картина, те просто нямат друг изход, освен да затегнат политиката.

Кредитирането е твърде раздуто нивото на задлъжнялост е високо и затова аз лично не съм изненадан от последните данни за кредитния пазар, които показаха известен спад.

Ако погледнем средните исторически стойности на отпуснатите кредити за китайската икономика в по-дългосрочен план, ще видим че в момента те просто са твърде високи и не могат да бъдат устойчиви.

Пекин трябва да сложи юзди на кредитирането, в противен случай ще бъде изправен пред още по-големи проблеми.

Според мен правителството много добре осъзнава това, но просто трябва да го поднесе на обществото по начин, който да не предизвика икономическа паника"

Ключовата тема напоследък бяха именно действията на централните банкери.  Рагурам Раджан, индийският гуверньор, сподели че Централните банки са натоварени с твърде големи надежди, че им се налагат огромни отговорности и че в крайна сметка хората имат нереалистични очаквания за монетарната политика. Съгласен ли сте с тази теза?

И да, и не.

Оттам започнахме дискусията.

Истинският проблем, от моята гледна точка, е че ние не знаем какво точно да очакваме от централните банкери и техните институции.

Много хора очакват те да оправят всичко и в този смисъл това наистина е неопрадвана надежда.

Има нещо, което би трябвало да очакваме, но не всички централни банки са фокусирани върху него.

И това е да запазят номиналния брутен вътрешен продукт и номиналното търсене сравнително стабилни.

Ако те направят това, би следвало да оставят политиците и бизнеса - да се справят с останалото.

Централните банкери могат да направят това - да стабилизират номиналните показатели на икономиката.

Ако го сторят, това ще е много голяма крачка напред в решаването и на всички останали проблеми.