Планът Юнкер-пазарен анализ на Кузман Илиев, 10 март 2015

Има ли достатъчно добри проекти за финансиране, частни пари, които заедно с държавните да дадат тласък на икономиката?

Чрез огромните разходи на съвременните западни държави те изтеглят част от частните спестявания; чрез дълговете и дефицитите, които трупат-също.

Действително остава малко за т.нар. частни инвестиции.

Драги създава изобилен финансов капитал, който обаче не е равнозначен на истински, реални спестявания, за да има реални инвестиции.

Следващата крачка с плана Юнкер е изтриване на понятието риск.

За да не са инвестирали инвеститорите до момента, те са се притеснявали от състоянието на икономиката. От това, че пазарът на труда не е гъвкав, че има твърде много бюрокрация, че няма реални спестявания.

В един момент публичните институции казват – инвестирайте!

8-членна група ще определя кои да са тези проекти.

Не по тяхната рентабилност, а по някакви – лично за мен – произволни критерии.

Вероятно ще бъдат представени по друг начин.

Но тези осем човека не притежават този капитал, за да знаят дали да го рискуват.

Те са бюрократи.

Наблюдават отстрани процеса.

Дори парите от ЕК не са техни.

 

Това е така и не е така. В крайна сметка дори в банка или фонд има специалисти, които преценяват нашите бизнеспланове заслужават финансиране. Винаги трябва да има оценка.

Да, това са т.нар технически експерти. Но те имат акционерите – истинските предприемачи, които казват- да, този капитал е наш и вие може да ни съветвате, но ние, ако го инвестирате грешно – губим.

Тук обаче парите в ЕК са публични.

 

Като дот.ком балонът.

Не тогава балонът бе надут заради ниските лихви – пак политика на Федералния резерв.

Публичните институции много често изтриват усещането за риск, когато подпомагат определени играчи. Така е със субсидиите, с дотации. Когато централната банка свали лихвите изкуствено ниски тя създава усещане за спестявания, което не винаги е оправдано. Както примерът с балона.