Трудните шефове имат по-голям принос за резултатите на компанията- често в краткосрочен, а в определени случаи и в дългосрочен план. Защо „мъчните” шефове са за предпочитане пред харесваните от всички коментират Джак* и Сузи** Уелч в пост в LinkedIN.
Приносът на т.нар. труден или зъл шеф е не само за резултатите на компанията, но и за личното представяне на служителя. Доколкото мъчен ще е шефът зависи и от производителността, отбелязват Джак и Сузи Уелч, отчитайки, че най-добрите в екипа са по-малко склонни да се оплакват от общуването с шефа, пред тези, които се борят да покрият очакванията.
Без съмнение, отбелязват Джак и Сузи Уелч, има трудни за работа шефове, които се захранват от властта и тормозът е основен метод за постигане на целите им. Те безсърдечно притискат хората си; приписват си точки, когато нещата се случат по очаквания начин, и сочат с пръст, когато това не се случи; като цяло са много пестеливи на похвали и потайни. Те, също така, може да са хора на настроения и политически манипулатори. Разбира се, постигат резултати, но това рядко е за дълго, отбелязват авторите на „Труден шеф или лош шеф?” По думите им във всяка себеуважаваща се компания подобни шефове или биват уволнявани, или се саморазрушават.
На другия полюс и също толкова разрушителни за бизнеса са „харесваните от всички” шефове. Да, те може да са приятни за работа, предвид факта, че получаването на заплата никога не е било по-лесно, но често водят до постигането на посредствени резултати. Защо?
Истината според Джак и Сузи Уелч е между двете крайности, но по-скоро в края на трудния или злия шеф. Тези шефове може да не правят всички щастливи, но добрите им резултати създават здрава, справедлива работна среда, в която хората и компанията постигат успехи.
При тези шефове труден, означава несантиментален. Те поставят ясни, предизвикателни цели. Обвързват тези цели с конкретни резултати. Провеждат чести, базирани на ясни критерии, отчети за представянето. Награждават резултатите своевременно, като най-големите похвали и най-големите бонуси отиват при най-ефективните служители, при съответно разпределение на наградите сред останалите в зависимост от приноса им. Те са безмилостно откровени, знаят къде се намират и как се развива бизнесът. Всеки един ден „добрите мъчни шефове” обогатяват хората. Те искат много и очакват да го получат.
Дали е трудно да се работи за тях?
Разбира се. И тук именно идва индивидуалното представяне. Ако сте готови за предизвикателството, работата с този тип шеф може да е много зареждаща, тъй като ще постигнете неща по начини, за които никога не сте и предполагали. От друга страна, ако трудният шеф вдигне летвата прекалено високо, опитът може и да не ви се понрави, ако нямате необходимите способности или не се готови да дадете всичко от себе си. И е напълно в човешката природа да не търси причината за провала навътре към себе си, а да я прехвърли към отсрещната страна.
Това, което превръща шефът-гадняр в добър шеф е не просто залагането на високи цели, а ясното им дефиниране, оценка на представянето и поощряването на добрите резултати.
*Джак Уелч е изпълнителен председател на Института по мениджмънт „Джак Улеч” в Университета Страйер.
**Сузи Уелч е автор на бестселъри, популярен телевизионен коментатор и признат бизнес журналист.