Български и сръбски шивашки фирми виждат потенциал за общо бъдещо развитие

Български и сръбски шивашки фирми виждат потенциал за общо бъдещо развитие

Български и сръбски шивашки фирми оценяват като положително трансграничното сътрудничество по между си. Това става ясно от проучване сред малките и средни компании,опериращи в българската територия на трансграничен регион България-Сърбия. 

 Инициатор на изследването е Браншова организация за текстил и облекло, организация ангажирана с развитието и подпомагане на фирмите от бранша в България.

Оценка, базирана на отзивите и споделените коментари от страна  интервюираните експерти в бранша и представителите на проучваните МСП в региона сочи, че 56% от запитаните споделят преобладаващо положително отношение към трансграничното сътрудничество със Сърбия.

38% изразяват неутрална позиция. Това дава основание за надежда, че  при бъдещи действия за трансгранично сближаване, доказващо своята полезност, фирмите от региона биха могли да променят нагласите си в позитивни.

• Благоприятстващи фактори според МСП в бранша „Текстил и облекло”, които се явяват основни причини за проявата на положително отношение към трансграничното сътрудничество със Сърбия, са:
• Географското разположение - „близко разстояние и добре е да се развие пазара и там“ (17%);
• Обмяната на опит -  „движение на хора, нови пазари, обмяна на опит“ (17%);
• Икономическо развитие на двата региона (11%);
• Наличието на пазари (7%)
• Сходство между двата региона - „близки сме по култура, вкус, възприемане на модата“ (6%);
• Осъществяване на полезни контакти (4%).

Тези благоприятстващи фактори потвърждават и отзивите на експертите, участващи в качествения етап на изследването. Те доказват оптимистичната нагласа сред българските фирми от изследваните области.

Интервюираните експерти идентифицират следните фактори, благоприятстващи трансграничното сътрудничество със Сърбия:

• Географското местоположение – Сърбия е гранична с региона и близостта е предимство за логистиката на продукцията;
• Наличието на различни форми на обмяна на опит, в зависимост от нуждите на бранша в двете страни - свързани с производството; с информация за доставчици на суровини и материали, произвеждани в Сърбия; с атрактивни пазари за продажба на готови продукти, произведени от български фирми и др.;
• Липсата на значима езикова бариера;
• Установяване на трайна комуникация между университетите в Сърбия и България, подготвящи кадри за бранша;
• Сътрудничество между фирмите, позволяващо запознаване с разработеното от тях ноу-хау и внедрените иновации (свързани с нови машини, софтуер, програмни продукти);

 
„Ако Сърбия влезе в ЕС, има смисъл ако и фабриките са близко. Знанието е най-силното оръжие. В производството ежедневно се трупат въпроси и при сътрудничеството може да се даде отговор на тях,“ коментира управител на фирма от бранша от гр. София.

Близостта би била голямо предимство, ако си сътрудничим с фирми производители в Сърбия, отбелязва на свой ред управител на шивашка фирма от гр. Монтана.

Друга част от интервюираните са по-скоро скептично настроени, тъй като изпитват съмнение в успеха от евентуално трансгранично сътрудничество. Като подкрепа на своето твърдение те изтъкват все по-ограничените случаи на  съвместна дейност, коопериране, подкрепа или съдействие между българските фирми от региона. Експертите споделят мнението, че фирми, които не могат да си сътрудничат в България, където разстоянието между тях не е съществено, не биха могли да си сътрудничат и в международен план.

• Неутралното отношение от друга страна се дължи на липса на интерес (24%),
• виждане за общ бизнес (16%) и на
• достатъчно информация (27%).

Очакваните ползи от подобно сътрудничество експертите виждат основно в:

• Осигуряването на суровинна база от Сърбия - по този начин се предоставя възможност на българските фирми да произвеждат собствени готови изделия. В България е налице ограничено производство на суровини и материали;
• Облекчаване на самите производители от двете държави по отношение на: бързо и качествено производство, ефективна реализация на широка продуктова гама и разширяване на пазарния обхват.
• Оказване на взаимна помощ и подкрепа – според експертите е налице по-силно браншово развитие на българските производители в сектор „Текстил и облекло” и по-ограничени възможности за сръбските фирми на пазара; поради това българските фирми биха могли да подпомогнат колегите си от Сърбия при реализация на продукцията им от платове, спомагателни и помощни материали.
• Коопериране между български и сръбски фирми с цел поемане на по-големи поръчки

Заместник-председателят на  Браншова организация за текстил и облекло споделя, че в момента има такова сътрудничество:  - „Има изложение на Нова Техника в Германия и изложението ще се посети съвместно. Сърби идваха на посещение в Кюстендил. Следим дейността си. Има издадени съвместни материали кой какво произвежда. Сега започнахме да работим в община Лесковац - Сърбия. Имаме вече първо мероприятие, предстои следващо в рамките на м. май за посещение в община Лесковац, да се запознаем с колегите, да видим какво произвеждат те, как се развиват. От първата среща мога да кажа, че може би по-голяма част от фирмите, с които сме се срещали от Сърбия, са производители на готов продукт и ползват суровинна база от самата държава-Сърбия. Докато при нас по-голямата част са производители на ишлеме и ползват суровинна база от Гърция и Турция, защото в България няма производство на суровини и материали. Това е първи проект със Сърбия.”
                                

* Проучването е проведено в изпълнение на проект „Заедно на европейския пазар – общи възможности за фирмите от бранш „Текстил и облекло” от трансграничния регион", съфинансиран от ЕС чрез Програма за ТГС България-Сърбия.

** Публикацията е направена с подкрепата на ЕС чрез Програма за трансгранично сътрудничество CCI № 2007CB16IPO006.  Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на  БОТО и по никакъв начин не трябва да се приема като становище на ЕС или УО на Програмата.