Завръщането на инфлацията показва леко възстановяване на доверието в пазара, коментира проф. Искра Белева от Института по икономика на БАН в предаването Денят он ер с Веселин Дремджиев на 13 май 2014.
Данните са повлияни от сезонността, обясни тя, предстоят отпуски и българите се готвят за лятото, разпуска се, може би – това са положителни индикации. Дефлацията обаче остава и икономистите от Института по икономика на БАН очакват тя да бъде ниска.
НСИ отчете 0,3% месечна инфлация за април на 13 май 2014.
Известни индикации за съживяване на икономиката има, макар и много слаби, коментира данните проф. Белева. Това дава надежда, че постепенно инфлацията вероятно леко ще тръгне нагоре, каза проф. Белева.
Изследователите оценяват безработицата в ЕС като безпрецедентно висока след Великата депресия от 1933, каза проф. Белева.
Европа не успява да внесе засега обрат в тенденцията, смята тя. Причините са в трудовия пазар, но трябва да се има предвид, че ситуацията в отделните страни е различна: има страни, които почти не бяха засегнати и други, които бяха много силно засегнати. Има разделение север-юг и разделение според националните политики на пазара на труда, поясни проф. Белева.
"Северните пазари на труда са много по-гъвкави, либерални и инвестират много повече в качеството на работната сила. Югоизточните пазари са по-бюрократични, по-защитени и тромави във въвеждането на нови мерки. Средата е най-добре представена от Австрия, чийто пример се опитва да приложи цяла Европа – образованието на младите хора и бързият преход от училище в работа. Австрия прави много бързи и леки преходи, а у нас те са много трудни", каза още проф. Белева.
Програмите за младежка безработица на ЕС не предприеха радикални мерки. За всяка страна те имат национална специфика, но 15 млн души, на възраст 15-29г. в Европа са извън трудовия пазар, от 7-8 млн в Германия до 55 млн в Гърция, посочи още проф. Белева.
През 2011 стартира инициативата Възможност за младежите в ЕС, финансирана с 10 млн евро, насочена към 8 страни в Европа с най-висока младежка безработица. Тези мерки явно не са сработили и затова Съвета на ЕС отправи към всяка страна-членка конкретни препоръки за преодоляване на проблема и през 2013 създаде пакет от мерки за младежка заетост, една от които Гаранция за младежта. България получи по тази схема 55 млн евро и както чуваме от еврокомисаря ще получи още средства по европейските социални фондове, съобщи проф. Белева.
2007-2013 ОП за човешките ресурси беше най-голямата и в нея се изляха 1,3 млрд евро и резултатът се вижда, коментира още тя.
Решението трябва да се търси в структурните реформи и качеството на работната сила, смята икономистът. Ако трябва да се наливат пари, това трябва да е в подобряване качеството на работната сила, защото Европа губи своето предимство, Япония и Австралия са пред нея. Над 20% от работната сила е с ниска степен на квалификация, а в България от 53% безработни 83% са без специалност и с ниско образование.
Трябва да се инвестира в образование. Като проблем и своя грешка ЕК отчита, че при тези нива на безработица, 10 страни от ЕС са намалили в абсолютен размер разходите за образование, а други 20 са намалили дела им като дял от БВП. Европа се разминава между поставените цели и мерките, които взема за реализирането им, завърши проф. Белева.