Социалното изключване основен фактор за подема на радикалните идеологии: Оно

Флориан Оно, директор за Европа на Verisk Maplecroft коментира от Лондон Републиканския марш в Париж на 11 януари 2015. Оно говори с Анна Едуардс, Манъс  Крани и Марк Бартън от Bloomberg.

Това е един от големите проблеми във Франция. Има много плакати с надпис Je suis Charlie. Мюсюлманската и еврейската общност в страната го подкрепиха. Глобалните лидери бяха там. Това е истинска вълна на солидарност към това, което стана. Но политически дава ли повече сили на Националния фронт с Льо Пен?

В средносрочен и дългосрочен план Льо Пен едва ли ще излезе напред в сондажите, както очакват някои коментатори в момента.

Според мен ще видим ръст в краткосрочен план, но трябва да осъзнаваме, че Националният фронт вече е и без това доста високо в обществената подкрепа. На европейските избори те взеха около 25%, станаха първа политическа сила. Последният сондаж за нагласите преди президентските избори Марин Льо Пен спечели почти 30%.

Атентат като този в Париж миналата седмица ще помогне на Националния фронт да задържи подкрепата. Но смятам, че гражданското общество във Франция и основните политически партии ще се мобилизират също, за да не позволят националистите да спечелят. И да има още по-голямо разнообразие във френската политика.

Интересно е да погледнем социалните медии. Те дават ли ни идея кой печели подкрепа след атентата? Вие споменахте, че Националния фронт стана по-популярен в социалните медии, но и другите политически партии и президентът. Сега като цяло има много по-голямо внимание, насочено към Франция. Какво ни говори това?

Първоначалната реакция беше доста интересна. Марин Льо Пен спечели 18 000 нови фенове във Фейсбук за първите 24 часа след атентата.

Същевременно Оланд също спечели 10 хиляди нови фенове.

Но за президента най-важното е, че между атентата и проучването в събота неговото одобрение се повиши с 10%. Това е доста забележително, защото той имаше проблеми през 2014. Това беше ужасна година за него. Рано е да се каже дали това е повратен момент за Оланд. Но понеже в подобни кризи се гледат лидерите, той може би има възможност в момента да вдъхне доверие във френското общество и да затвърди лидерството си.

Мнозина мюсюлмани в Париж живеят в нещо като гета. Те се чувстват неприети от французите. Надигането на социалната поляризация ли е големият проблем? Това ли трябва да влезе в политическия дневен ред, не само във Франция, но и в Европа?

Определено бих се съгласил.

От една страна маршът, който се проведе в Париж вчера беше много окуражителен. Това е най-голямата демонстрация в Париж от 1944. Невероятна демонстрация на единство, солидарност и подкрепа за ценностите, за либералните ценности на френската република.

Но видяхме и над десетина нападения над мюсюлмански храмове след атентата от 7 януари.

Важно е да се запомни, че социалното изключване остава един от основните фактори, който кара хората да се обърнат към радикалните идеологии.

В този смисъл правителствата в Европа най-напред трябва да се уверят, че социалното единство не само се поддържа, но и се подобрява. И да уверят населението си, че се опитват да решат икономическите причини за това хората да стават по-склонни да подкрепят екстремизма.

Бих искал да разширя разговора от Франция. И тук, във Великобритания UKIP има почти същото влияние спрямо големите политически партии. И също така няма силно представителство в парламента. Казвате, че можем да се окажем изправени пред период на повече нестабилност на правителствата в Европа.

Вече го виждаме.

Една от основните задачи за компании като Verisk Maplecroft e да разберем как тези събития се отразяват на бизнеса.

Според мен надигането на популистките партии е голям проблем в това отношение. Те въвеждат нов елемент на несигурност в политическия пейзаж. И докато политическият пейзаж се уталожи, е много трудно да се прогнозира накъде се движат нещата.

Относно конкретната ситуация - вижте Швеция. Вече видяхме как подкрепата към популистките сили - в този случай към шведските демократи на изборите през септември затрудниха силно създаването на ново правителство.

Когато шведските демократи отказаха да се въздържат при вота през декември на бюджета, те едва не свалиха правителството.

Според мен това е показателно за начина, по който популистките партии се превръщат във фактор.