Je Suis Charlie или как социалните мрежи реагираха на атаката в Париж

Нека да погледнем какво се случва в Twitter. Както чухме от репортажа на Керълайн, когато новината се появи вчера по обед, тя наистина се разпространи мълниеносно по цял свят.

Имаме някои интересни графики, които илюстрират трафика в Twitter в Европа. По-късно през деня бяха публикувани и снимки на убитите журналисти, както и съболезнования.

Един ужасен ден - ден, който много хора в САЩ биха сравнили с атаките на 11 септември.

Това обаче илюстрира силата на социалните мрежи, когато имаме подобно ужасяващо събитие.

Това е един от малкото начини, по които хората могат да се свържат. Французите по цял свят и тези, които обичат Франция, всички те бяха потресени от това, което се случи.

Има огромна френска диаспора тук в Хонконг. Няма съмнение, че ужасът се разпространява отвъд тази общност. Чухме реакциите на международната общност, президентът Обама направи изявление. Също така обаче подобни изявления бяха направени в други страни, включително ислямски страни.

Зеб Екарт: Абсолютно. Заклеймяването на този терористичен акт е единодушно. Някои правителства определено имат различни гледни точки, но когато видите, как страни като Иран казват, че тази атака е грешна, това определено сплотява общественото мнение.

В момент на подобни трагедии именно това искат лидерите. Имаше демонстрации по улиците на Европа - десетки хиляди хора се събраха в центъра на Париж, край Бранденбургската врата в Берлин - кадрите бяха вълнуващи, а също така и на Трафалгарския площад в Лондон.

И да незабравяме, че жертвите са нападнати на работното си място. Те просто са си вършели работата, в едно сатирично списание, което е публикувало критични карикатури не само срещу исляма, но и по отношение на всички останали религии и раси. Тук обаче става въпрос за свободата на словото. Техните гласове бяха заглушени днес след тази терористична атака. Но определено не и свободата на словото, защото днес всички сме Шарли.

Зеб Екарт, Bloomberg: Това определено е тъжен ден за Франция, тъжен ден за журналистиката и определено за семействата, които трябва да понесат тази тежест.