Защо бизнесът има нужда повече хора да мислят като Бъфет

Защо бизнесът има нужда повече хора да мислят като Бъфет

В корпоративният свят, очевидно обсебен от краткосрочни цели, все още има и шампиони с дългосрочна визия, пише в LinkedIN основателят и изпълнителен директор на компанията-лидер в областта на маркетинговите услугите  WPP- сър Мартин Сорел.

„Ако нямате желание да притежавате една акция за десет години,“ пише Уорън Бъфет в писмото си на председател към акционерите на Berkshire Hathaway през 1996: „не си и помисляйте да я притежавате за десет минути.“

Наскоро един от най-влиятелните инвестиционни мениджъри Лари Финк се обърна към всяка една компания, включена в индекса S&P 500, предупреждавайки я, че има риск от това, финансовото здраве да бъде изложено на хронична краткосрочност.

„Това засяга нас,“ посочва той. - „Това, че в резултат на финансовата криза, много компании стоят встрани от инвестиране в бъдещо развитие“.

Бордовите и институционални инвеститори ще направят добре, ако усвояват повече от подхода на Бъфет или Финк  при взимането на решения, отбелязва Сорел.

Вместо това, те предпочитат, както изтъква Финк „да съкращават капиталови разходи и дори да увеличават дълга, за да увеличават дивидентите и да повишават дела на възвращаемостта.“ Животинското начало на Кейнс изглежда изчезнало.

В световен мащаб фирмите стоят върху изчислена кеш купчина от 7 трилиона долара. Само компаниите, включени в индекса  FTSE 100, притежават 85.5 милиарда долара неизползвани резерви.

Не е трудно да се види защо сме станали толкова чувствителни на тема „риск“, толкова нежелаещи да предаваме капитал на дългосрочни проекти с възвращаемост в дългосрочен план.

Ниската инфлация или никаква инфлация за 20 или повече години и малкото или никакво влияние върху цените като резултат се прибавя към по-слаб ръст на БВП в сравнение с този преди финансовата криза.

Ако доверието преди кризата беше замъглено от неразумно изобилие, несигурността след нея  произведе излишък от предпазливост. Шест години по-късно корпорациите все още ближат раните от срива на  Lehman Brothers и последвалия го хаос.
В същото време активни инвеститори и мениджъри на хеджфондове притискат бордовете още по-силно към краткосрочни резултати.

Активистите дори се опитват да привлекат социално ангажирани институции, за да увеличат влиянието си.

В тази среда отделите по финанси, информационни технологии и възлагане на обществени поръчки са спечелили надмощие над онези функции и звена, които обикновено движат компанията към високите нива на ръст, като продуктово развитие и маркетинг.

Резултатът е фокусиране върху орязването на разходите пред инвестирането и частичната пред фундаменталната промяна.

Тенденцията компаниите да постигат цели като минимизират разходи пред тази да увеличават приходите изглежда ще продължи и през 2015 и след това, с оглед на факта, че световното възстановяване изглежда крехко.

В разговори с клиенти по време на планиране къде ще инвестират през следващата година, притегателната сила на двете най-големи икономики е постоянна тема, коментира Сорел. Когато се предвижда разширяване, фокусът изглежда е насочен към САЩ или Китай. В един несигурен свят, има голяма вероятност, че световният бизнес, поне през 2015, ще е годината на G2.