Приемането на Литва в еврозоната променя правилата за гласуване за паричната политика на ЕЦБ

На 1 януари 2015 г. Литва стана 19-тата страна членка на еврозоната. Хората в страната започнаха да обменят латвийски лати за евро, но промяна имаше не само за тях. Присъединяването на Литва към еврозоната отключи ротационна система, съгласно която управителите на националните централни банки ще се редуват при упражняването на правото си на глас в Управителния съвет на ЕЦБ.Управителният съвет на ЕЦБ е най-висшият орган за вземане на решения относно паричната политика в еврозоната. В него участват шестимата членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, сред които председателят и заместник-председателят на ЕЦБ, и управителите на националните централни банки на 19-те държави от еврозоната.
Съгласно Договорите на ЕС, ротационната система трябваше да влезе в сила веднага щом броят на управителите на централните банки на страните членки на Еврозоната надхвърли 18. С влизането на Литва в Евросистемата това стана факт. Съгласно ротационната система шестимата членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ запазват постоянно правото си на глас в Управителния съвет, а управителите на националните централни банки на 19-те държави от еврозоната трябва да поделят помежду си 15 гласа. Управителите на централните банки на държавите с петте най-големи икономи в еврозоната поделят 4 гласа, а управителите на останалите 14 централни банки поделят помежду си 11 гласа. Управителите се редуват в правото си да гласуват за паричната политика на ЕЦБ. Понастоящем петте най-големи икономики в еврозоната са Германия, Франция, Италия, Испания и Холандия. През 2015 г. Йенс Вайдман, президент на Централната банка на Германия и скептик относно количествените улеснения, няма да може да гласува през май и октомври, което може да доведе до интересни решения за паричната политика на ЕЦБ. Пълния график, според който ще гласуват членовете на Управителния съвет на ЕЦБ през 2015 г., можете да видите тук.