Сега тя донякъде се отметна от това, но тук все пак има разлика от да речем от Виктор Орбан, който сега бих казал, че прие ролята на лошото ченге вместо нея, заради много твърдата си позиция по отношение на бежанците.
Арно Делфс, Bloomberg:
Когато говорите с нейните съветници те на практика ви дават два аргумента. От една страна тя вижда бежанската криза като възможност да подобри имиджа на Германия по света и второ тук са намесени емоции свързани с нея.
Например кадрите от унгарската граница. Разбира се, тя е от бившата ГДР и това й напомня за кадри от 1989, когато граждани на бившата ГДР пресякоха границата с Австрия.
Така че историята донякъде е подобна. И все пак това е крайно рискована стъпка за нея.
Саймън Френч, главен икономист на Panmure Gordon:
Нетна миграция е нещо, от което Европа отчаяно се нуждае. Работещото население на Европа достигна своя пик през 2013.
Ако погледнем прецедента с Япония, където работещото население достигна своя пик в началото на 90-те, вие определено не искате да повторите следващите две десетилетия в Европейския съюз с икономическото представяне на Япония.
Ето защо притокът на имигранти, нека незабравяме, в краткосрочен план да, изисква фискални разходи, краткосрочни разходи за жилища, но всичко, което ни казва емпиричната статистика, е, че това са социално силно мобилни хора, които могат да придобият способности много бързо и да се превърнат в позитивен нетен генератор за бюджета на страните, в които пребивават.
Така че да, средносрочната картина на миграцията до голяма степен е положителна за Европейския съюз, ако успеем да привлечем достатъчно имигранти.
Колин Колеман, изпълнителен директор на Goldman Sachs:
Бежанската криза, имиграционната криза има своите корени в Северна Африка.
Какво се случва в Либия, Сирия, подобни страни. Така че мисля, че има съпричастност към проблемите и загриженост за хората.
И мисля, че доколкото хуманитарните помощи са достъпни за жертвите, в това има доста симпатия.