Любомир Кючуков: Турция успя да се превърне в енергиен хъб

Планираните количества газ за „Южен поток“ ще бъдат доставяни към турско-гръцката границата чрез разширение на „Син поток“, коментира той

05.12.2014 | 10:44 Редактор:
Любомир Кючуков: Турция успя да се превърне в енергиен хъб
Любомир Кючуков: Турция успя да се превърне в енергиен хъб

Турция успя да се превърне в енергиен хъб, което означава, че не само ще транспортира, но и  ще купува продава газ, коментира в Сутрешния блок на Bulgaria On Air Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международна политика и бивш заместник-министър на външните работи.  По думите му „това доста устройва всички- и Брюксел, и Вашингтон, и Киев, защото конфронтационният „Южен поток“ формално отпада. Гърция и Турция вече заявиха своите позиции. Остава проблемът със страните след нас по-тръбата, за които България се оказа не особено надежден партньор“, посочи той.

По думите му в случилото се около „Южен поток“ в последните дни България успешно е трансферирала „сериозен геоплитчиески ресурс в просто географско положение“.

„Ако говорим за това какво точно каза Путин, то е че „Южен поток“ ще има. Ще има с две малки корекции. Първата е, че няма да се нарича „Южен поток“ и втората е, че няма да минава през България. Стана дума, че оттук нататък руски газ през Черно море ще се транспортира по разширения „Син поток“, като разширението е много съществено. От капацитета в момента за пренос на газ от 16 млрд. кубически метра се добавят още 63 млрд. - точното количество, което беше предвидено по „Южен поток“,“ коментира Кючуков.

На въпрос на водещата Йоанна Николова дали България ще спечели или ще загуби от „Южен поток“, Кючуков коментира, че изказването, че страната ни губи от проекта би означавало „да подценим правителствата на всички останали страни, ако кажем, че този проект не им е нужен“.

Във връзка с изказванията, че няма точна информация за сключеното споразумение с „Южен поток“ и конкретно за таксите за пренос Кючуков коментира, че „доколкото е нормално обществото да не е изцяло информирано за един търговски договор и неговите детайли, не е естествено държавата да не познава договора. Това говори за държавността в държавата, ако държавата сама не познава ангажиментите, които е поемала“.