България сутрин

Всеки делник от 9:30 часа
още

Какво е българското участие в междупланетната мисия "ЕкзоМарс"?

Радиацията е един от лимитиращите фактори за провеждането на космическите полети, но тя може да бъде ограничена

16.03.2016 | 13:12 Редактор: Ирина Георгиева
Какво е българското участие в междупланетната мисия

Дозиметричната апаратура "Люлин-МО", създаден от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН вече пое към Червената планета. Каква точно ще бъде неговата функция и какво е българското участие - това коментираха проф. Йорданка Семкова и проф. Йордан Дачев в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.

Още по темата

"Люлин-МО представлява дозиметърна космическа радиация и неговата задача в мисията "ЕкзоМарс" е да изследва радиационните условия по пътя до Марс и в орбита около Червената планета. Да оценни радиационните дози, които ще получат екипажите на бъдещите пилотирани мисии до планетата. Известно е, че радиацията е един от лимитиращите фактори за провеждането на космическите полети, специално и за тяхната продължителност. Тъй като радиационните дози, които получават астронавтите са много големи. Често могат да застрашат здравето и живота им", обясни проф. Семкова.

Съвременните изследвания показват, че дозите които ще получат екипажите по време на полетите към Марс ще наближат силно допустимите граници, а в някои случаи могат и да ги надвишат, отбеляза тя. По думите й "Люлин-МО" е начинът, по който ще бъдат взети мерките да се предпазят хората, които ще изследват Червената планета.

Първите данни на дозиметъра се очаква да постъпят на 3-4 април, когато са първите включвания на апаратурата "ЕкзоМарс", добави проф. Семкова. По думите й тогава ще започнат и първите измервания по трасето към Марс.

"Уредът ще покаже и какви са радиационните условия на Марс, защото те също имат огромно значение за възникването на живот, независимо къде", добави тя.

Разработката на "Люлин-МО" започна през 1986 г., поясни проф. Дечев. По думите му през това време изобщо са започнали да говорят за такъв уред във връзка с втората програма за български астронавт Александър Александров. 

Онова, което трябва да разработим един малък дозиметър в размерите на часовник, добави експертът. Той заяви, че подобни измервания не са правили нито американци, нито европейци и е горд, че са разработили този прибор.