А. Славов: С назначението на Захариева, президентът се ангажира със съдебната реформа

Назначението на Екатерина Захариева за правосъден министър може да се тълкува като политически прочит, че президентът поема силен ангажимент за съдебната реформа. Това коментира юристът и експерт по конституционно право Атанас Славов в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR. Той припомни, че Захариева е един от най-близките му хора.

"В свои изказвания президентът направи анонс, че съдебната система трябва да бъде завършена и това, че един от най-близките хора до президента става правосъден министър е силен сигнал. Ще ми се да вярвам, че този политически сигнал няма да остане просто за този момент, а ще продължи. Как? Президентът има конституционна инициатива, но нито един български президент не е упражнявал тези си правомощия. Плевнелиев може да е първият. Има поет ангажимент за продължаване на съдебната реформа, но ако това назначаване е за успокояване на тези, които искат по-радикална съдебна реформа, но вече да е вкарана в пътя, очертан от ГЕРБ, АБВ и ДПС с балансите вътре в колегиите - това би било негативен сигнал." - обясни тезата си Славов.

Ако не се ревизират балансите в колегиите, които да гарантират независимост на съда и отчетност на прокуратурата тази съдебна реформа ще продължи по един много лош начин, смята юристът.

На пръв поглед Екатерина Захариева изглежда приятна, образована жена, с административен опит - това е добре, но мнозина в юридическите среди се притесняват, че тя има много малък опит в правораздаването, коментира от своя страна адвокатът проф. Иван Тодоров в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR. Той поясни, че Захариева е била 3 години адвокат, а след това няколко години юрист-консулт, което по думите му е крайно недостатъчен опит.

"Много съдии, прокурори и адвокати веднага извадиха аргумента, че когато човек не е близо до съдебна зала - каква реформа ще направи в самото правораздаване. Правораздаването е консервативна система. Трябва да му познаваш вътрешните механизми, зависимостите, които съществуват вътре, за да можеш да ги промениш. Навлизането на един министър в работата отнема 6 месеца и едва след това той може активно да започне да променя нещата. Само промяната в Конституцията е една много добра първа стъпка, но е само около 3-4% от нещата, които трябва да се променят." - обясни проф. Тодоров.

Имаше няколко промени в Конституцията и само една не се прие според първоначално, приетия вариант, смята проф. Тодоров.

"Има едно заложено още в първоначалния вариант на Конституцията предложение, че представителите й и в двете колегии се избират с две трети мнозинство. В момента тези, които са против приемането на предишното съотношение са ДПС и БСП. При това положение, те при всички положения при избор на представители на парламента в тези колегии - те ще имат представители. Ако е вярно предположението, че те подкрепят главния прокурор в такъв случай в представителите на парламента ще има поне един член, който ще подкрепя главния прокурор. В такъв случай със залагането на 2/3 мнозинство автоматично се залага, че ще има поне един човек, подкрепящ главния прокурор. Поради тази причина дали ще бъде 5:6 съотношението или 5:5 при тази предпоставка няма голямо значение." - коментира адвокатът.

Промените в Конституцията в частта за съдебна власт се гледаха на второ четене на 9 декември в НС. Тогава ВСС беше разделен на две колегии - съдийска и прокурорска. Въпреки че разделянето предизвика сериозен дебат, то текстът, който "събори" правосъдния министър Христо Иванов от поста беше разпределението на квотите в съдийската колегия на ВСС. От РБ настояваха съотношението на членовете, излъчени от съдиите, и тези от парламента да остане във варианта от първо четене - шест към пет. Мнозинството на ГЕРБ, ПФ, АБВ, подкрепени от ДПС, БДЦ и Атака, обаче реши да намали членовете на съдиите. Промените в Конституцията минаха на трето четене на 16 декември - датата, на която беше назначен и новият министър на правосъдието Екатерина Захариева.