Трябва дългосрочна държавна политика за грамотност

Трябва дългосрочна държавна политика за грамотност

          За повишаване на детската грамотност е необходима устойчива държавна политика поне за две поколения напред, това сподели проф. Светла Коева – директор на Института по български език към БАН, на кръглата маса „Четенето – път към по-висока грамотност“, която се проведе на 13 май 2014 като стартово събитие на превърналата се вече в традиция кампания  „Забавното лятно четене,“ инициирана от медийна група Investor и организирана от сайта Az-deteto.bg.

          В събитието взеха участие всички институции и организации, които са ключови от процеса: експерти от Министерство на образованието и науката, Българската академия на науките, Центъра за конктрол и оценка на качеството на училищното образование към МОН.  Представители на библиотеки, читалища и неправителствени организации от сектора, писатели, учители и родители заедно мислиха как може по-бързо обществото ни да навакса пропуснатото през последните 20 години, да събуди интереса на българските деца към четенето и те да заемат достойно място в международните класации за четивна грамотност като PISA, PIRLS и други.

Форумът бе открит от кмета на София, г-жа Йорданка Фандъкова, която подкрепя кампанията от самото й начало. Приветствия поднесоха и партньорите на кампанията: директорът на Столична библиотека – Юлия Цинзова и Спаска Тарандова – член на УС на Българска библиотечно-информационна асоциация.

Акцентът на кръглата маса падна върху няколко основни проблема – личният пример и фокуса върху четенето в семейството; училищните практики и обучението на самите учители; политиката на държавата и отношението на обществото към четенето като цяло.

Г-жа Камелия Колева – началник отдел „Достъп до образование“ към МОН, съобщи, че се изготвя дългосрочна национална стратегия за повишаване грамотността на учениците, която следва да бъде готова до края на 2014. В нея са залегнали всички възрастови групи, дори възрастните, които не са могли да се образоват навреме.

Според Станимир Цветков – експерт по български език и литература към ЦКОКУО, красноречив е фактът, че при направената оценка сред българските ученици, масово децата се справят безпроблемно на първо когнитивно равнище (търсене и намиране на информация), но с второ и трето (обобщаване и тълкуване, осмисляне и усвояване) те изпитват затруднения. Това означава, че един от проблемите относно четивната грамотност е в четенето с разбиране. Тази теза бе потвърдена от всички останали участници в дискусията и бяха приведени конкретни примери.

Проф. Коева от Института по български език към БАН добави важен акспект към зададената проблематика – обучението на самите учители с цел налагането на нови форми на обучение спрямо нуждите на съвремието с оглед развитието на технологиите и неограничените възможности, които предоставят те.

Пламена Златкова – член на УС на ББИА, Преслава Георгиева – учител по БЕЛ, „Заедно в час“ и Ева Борисова от Асоциация „Родители“ се фокусираха върху семейството и родителите като ключов фактор за развитието на четивната грамотност у децата още от ранна детска възраст. Акцентът при техните изказвания падна върху емоционалната интелигентност, емпатията и любовта към книгата, която се изгражда у детето посредством личното преживяване на прочетеното.

Като важни елементи от този процес бяха споменати четенето на глас, поставянето на децата в реална ситуация, за да могат да вникнат в текста и по този начин да го разберат по-добре, както и значението на всички съпровождащи картинки, снимки и илюстрации в книгата.

Вера Рангелова – директор Ранно детско развитие в UNICEF подкрепи тази теза и добави важния проблем за социалното неравенство. Според нея    именно то е причина за голямата разлика в нивата на грамотност при българските деца и за общото ниско ниво на четивна грамотност. 

          Изводът от проведената кръглата маса е, че инициативи за стимулиране на четенето при децата има немалко, но заинтересованите страни на комуникират пълноценно помежду си и трябва усилията им да се обединят, за да има устойчив резултат.

          Добри практики и примери от конкретни инициативи споделиха от регионален инспекторат Смолян, от Държавната агенция за българите в чужбина, от Сдружение „Платформа АГОРА“ и от регионалната библиотека в Цариброд, Сърбия.

          Кампанията „Забавното лятно четене“ се осъществява с любезното съдействие на ЧЕЗ – България, в партньорство със Столична библиотека, Българска библиотечно-информационна асоциация, Заедно в час и с подкрепата на UNICEF.

Медийни партньори на събитието са Bulgaria ON AIR, БНР, Dnes.bg, Az-jenata.bg, Teenproblem.bg, Az-cheta.com, Detskiknigi.com, Национална мрежа за децата, www.namama.bg и KIDS Programata.