Народните пословици и поговорки са носител на колективната памет на обществото през времето. Те, както отразяват възгледи и нагласи на минали поколения, така и възпитават бъдещи поколения, загнездвайки се в паметта ми като утвърдени максими.
Интересно приложение намира българската поговорка „Който плаща, той поръчва музиката“ към нагласата за определянето на правилата в бизнеса. И тук става въпрос не само за развлекателния и ресторантьорски бизнес. Това стана видно за пореден път при дискусиите за увеличаване на минимална работна заплата у нас. Срещу повишението на най-ниското възнаграждение се обявиха работодателите и представители на управляващите, мотивирайки се, че ръстът в икономиката изостава, а потреблението е слабо. Според социалния министър именно с повишаване на минималната заплата, ще бъде стимулирано и потреблението. И в крайна сметка, този път, искането на синдикатите за повишаване на най-ниското възнаграждение беше уважено.
Принципът на определяне на възнаграждението би следвало да зависи от генерираните печалба, реализация на пазари и постигане на заложени цели. Отговорът на въпроса за механизма на определяне на заплатите обаче, остава в дебрите на корпоративните тайни.
Безспорно правото да дирижира е на инвестиращия в проектите и хората. Проблемът при постигането на целите идва от разглеждането на служителите основно през призмата на направените разходи. Изпълнението на целите зависи именно от подбраните хора и от правилното комуникиране на задълженията им. В противен случай може да бъде задействана друга народна мъдрост, типична за нашите географски ширини - „Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша?“
И за да няма разминаване в тоналностите или в музикалните вкусове, е добре компаниите да осъзнаят потенциала на ангажираните служители.
Повишаването на ангажираността на служителите не е просто подобряване на продуктивността, въпреки че организации с високо ниво на ангажираността отчитат с до 22% по-висока продуктивност, отбелязва в публикацията за Harvard Business Review- „Ангажираността на служителите прави повече от само да повиши продуктивността“, Джон Балдони. Той се позовава на данни на Gallup от 2013, придоби от проучване сред 1.4 милиона души.
Балдони посочва, че високата ангажираност на служителите насърчава постигането на различни резултати- или стимулира креативността, което е добре и за служителите, и за клиентите. Друго предимство е, че компаниите, които регистрират високи нива на ангажираност имат двойно по-голям успех в сравнение с по-слабо ангажираните. Наред с това, нареждащите се в на първите места по ангажираност компании отчитат по-малко отсъствия от работното място и по-малко промени в работния процес.
Остава въпросът дали ангажираността може да се развие в компанията или има такъв тип служители, които от една страна са по-ефективни и в същото време са по-ангажирани от другите. И докато ефективността има пряко отношение към мотивацията, която в голяма степен зависи от отделния човек, то компанията има какво да направи, за повиши в известна степен ангажираността на служителите, а оттам и на продуктивността им, и на самото функциониране на компанията.
Последното проучване Aon Hewitt за България показва запазване на нивото на ангажираността на служителите през 2014 и дори ръст от около 1% спрямо 2013 – при средно ниво от 83% за тази година. Данните показват, че най-ангажирани се работещите в малките компании у нас – със служители до 250 души, където средното ниво на ангажираност е 66%, следвани от средните компании – с персонал между 250 до 1000 души, и ниво на ангажираност 64%, докато при компаниите със служители над 1000 души средното ниво на ангажираност се понижава до 44%.
Интересен е фактът, че заплащането намира отношение към ангажираността, ако е свързано с признанието за свършената работа и декларирания принос за компанията. В класацията на Aon Hewitt за 2013 бяха очертани като водещи фактори за ангажираността на служителите отношенията на работното място и неговото местоположение. Тази година откритата комуникация по отношение на заложените цели в компанията, наред с представената визия за кариерно развитие са сред високо ценените активи сред ангажираните служителите в компаниите, особено сред по-младите техни представители, става ясно от проучването.
И докато сред методите за повишаването на ангажираността в организациите повечето експерти препоръчват:
то комуникацията с най-младите представители на пазара на труда изисква и специален подбор на комуникационните послания.
От проучването на Aon Hewitt за 2014 става ясно, че ангажираността на служителите до 29-годишна възраст е най-ниска- 52%, в сравнение с останалите възрастови групи.
Управлението на високоефективното, но и изискващо Y- поколение ( това са родените между 1980 и 2000 година), изисква специален подход, коментира в публикация за британското издание HRmagazine Притви Шергил, главен HR мениджър в HCL Technologies. В списъка му със съвети към управлението на Y- поколението той препоръчва мениджърите да не пренебрегват платформите на социалните мрежи, които са неизбежна част от комуникацията на най-младите служители; да бъдат открити за комуникация, вместо да се крият в изолирани кабинети; да предлагат сътрудничеството си и вместо да възлагат задачи за изпълнение, да попитат най-младите си кадри от какво имат нужда, за да постигнат заложените цели.