Защо трябва да се боим от Uber

Текст ВАЛЕРИ ЦЕНКОВ*

През юни компанията Uber отбеляза едва петия си рожден ден. Но това не й пречи вече да се оценява на 18 млрд. долара и да има щатен персонал от над хиляда души. И да предизвиква многохилядни протестни митинги в много европейски градове, чиито таксиметрови шофьори твърдят, че тя им отнема хляба. Дори и в България Комисията за защита на конкуренцията глоби холандските дружества, през които услугата се предлага у нас, с 50 000 лева за "нелоялна конкуренция".

                             Протести срещу UBER в Берлин...

Във френските Париж, Лион, Ница и Страсбург клиенти и шофьори на Uber бяха атакувани в края на юни, като сред пострадалите се оказа и американската рок-звездна Къртни Лав. Услугата бе забранена в Лондон, Париж, Берлин, Хамбург, в цяла Белгия, в Тайланд, в щата Невада и в индийската столица Делхи.

ДОНЯКЪДЕ КРИТИКИТЕ СА ОПРАВДАНИ - Uber наистина отнема работата на такситата. Компанията вече има 22 000 шофьори в Сан Франциско и 26 000  в Ню Йоркц. В Лондон бройката бе достигнала 15 000.

Но е вярно и ответното твърдение на компанията, че тя не е в таксиметровия бизнес и съответно не може да е нелоялна конкуренция. Фирмата не притежава таксита и изобщо автомобили, няма шофьори като щатни служители, а само играе ролята на „посредник“ - matchmaker - като улеснява комуникацията между клиенти, които искат да пътуват, и частни собственици на автомобили, които биха могли да им осигурят тази услуга. Поради липсата на междинни структури – диспечерска служба, щатни контрольори, финансова служба, техническа служба – разходите са минимални. И това е добре за клиента, защото услугата е по-евтина и удобна.

                                         ... Лондон...

ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ В СЛУЧАЯ с Uber се сблъскваме с един изцяло нов модел икономика - т. нар. икономика на споделянето (The sharing economy). Той се различава от традиционния бизнес по това, че вместо от покупки, продажби или отдаване и вземане под наем, при него основни са сътрудничеството, удобството, доверието.

Моделът, който се мъчат да наложат Uber и другите подобни компании (примерно Airbnb, която осигурява нощувки, онлайн-трудовата борса TaskRabbit, или услугата Instacart – за покупки по домовете от супермаркетите Instacart), е базиран върху заобикалянето на остарелите бюрократични регулации. Вместо тях идва принципът „каквото искаш, когато го искаш“ - залегнал в основата на икономиката на новото време. Икономика, която Брад Стоун от Bloomberg Businessweek определи като “изнурителна и вадеща душата ниско платена слугинска работа".

                                     ... и Париж

ТОВА Е ИКОНОМИЧЕСКА РЕАЛНОСТ, която задълбочава неравенството, фрагментира пазара на труда, изолира работниците и намалява заплатите. Гай Стендинг, професор от университета SOAS и един от създателите на мрежата за базов доход (Basic Income Earth Network), направо говори за раждането на една нова класа нископлатени и беззащитни работници в проектите peer-to-peer, която той нарича „прекариат“.

Думата идва от латинското precarium - нестабилен, построен на пясък, съмнителен, опасен, и означава хора, които работят без никаква правна или социална гаранция, които могат да бъдат изхвърлени от работа по всяко време, без никаква гаранция за бъдещето.

Така навлизаме в новия етап на „Направи-си-сам капитализма" (DIY capitalism), който набира влияние и мощ благодарение на интернет-икономиката.

Собственикът на Uber Травис Каланик  категорично не приема тези категории и твърди, че неговият софтуер позволява да се реализира либертарианската мечта - за първи път пазарът да коригира и развива икономиката. „Uber е пространството, където начинът на живот се среща с логистиката“, така той определя мисията на своята компания.

„Стилът на Uber е създаден, за да решава всички проблеми на 20-годишните с пари в джоба", отговаря проф. Стендинг. Това наистина става много лесно: само вадиш смартфона, и тези компании веднага ти доставят каквото си поискаш: лимузина, работници, учители, електронни пари... Така те реализират фантазиите на Айн Ранд за свободния пазар и радикалната приватизация: частен самолет за всеки. Каланик го нарича "частното общество на всеки" - everybody’s private society.

                                             Създателят на Uber Травис Каланик

ТОЙ Е ОБСЕБЕН ОТ ТАЗИ ИДЕЯ още от студентските години в Калифорнийския университет (UCLA), когато подобно на гении като Бил Гейтс и Стив Джобс зарязва ученето, за да започне бизнес. И създава една от първите мрежи за обмен на музикални файлове Scour, която заедно с Napster доведе до сгромолясването на музикалната индустрия, позволявайки на всеки да сваля безплатно каквато иска музика от интернет. Подобно на създателя на Napster Джон Фанинг, и Каланик е изправен пред съда. Музикалната индустрия му отправя иска за колосалната сума от 250 млрд. долара. Естествено, нищо драматично не се случва, освен че фирмата му е закрита, но неговите думи пред съда днес се цитират като фраза на шоузвезда: "250 милиарда? Вие луди ли сте? Това е повече от брутния продукт на Швеция!".

Мотото при Uber съвсем логично е „Личен шофьор за всеки“ (макар че в Ню Йорк компанията предлага и услугата UberCHOPPER - частен хеликоптер срещу 3000 долара).

Марк Андреасен, рисков инвеститор и създател на позабравения вече интернет-браузър Netscape, сполучливо определи Uber като „софтуер, който яде таксита“.

Но компанията не яде само таксита. Докато гледате на картата на смартфона си как поръчаният автомобил се приближава до вас, с него се задава и още нещо: онова, което Йозеф Шумпетер наричаше „вечния ураган на творческото разрушение“.

Засега традиционният бизнес се съпротивлява на това чрез съда. Но дали това е достатъчна защита?

В НАЧАЛОТО НА ЮЛИ властите в Калифорния решиха, че Uber Technologies трябва да плаща данъци като „работодател“, защото шофьорът, който комуникира с клиентите чрез чрез онлайн приложението на компанията, е нейн „служител “. Това означава, че Uber ще трябва да плаща на своите шофьори гарантирана минимална заплата, да ги компенсира в зависимост от това колко мили са изминали и да им внася социални осигуровки.

Компанията обжалва това решение и настоява, че тя няма щатни служители, а поддържа само доброволни шофьори на договор. Окончателното решение на съда в Сан Франциско е изключително важно за бъдещето на Uber, която вече завоюва сериозни позиции в седмия по оборот бизнес в света. Но то е изключително важно и изобщо за бъдещето на подобни новаторски бизнес модели.

Всъщност в момента срещу Uber в САЩ се водят над 50 подобни дела. Макар говорителят на компанията Кристин Карвел да продължава да твърди, че претенциите към фирмата идват само от един-единствен шофьор и неговите претенции противоречат на предишни решения на съда. „Първата и основна причина, поради която шофьорите избират да използват Uber, е защото имат пълен контрол и гъвкаво работно време“, коментира Карвел. „Повечето от тях могат и са избрали да печелят пари от различни източници“.

ПРЕЗ АВГУСТ 2013 ШОФЬОРИ НА UBER в Сан Франциско осъдиха компанията за неизплатени „бонуси“, които им били обещани от Каланик при наемане на работа. През септември 2014 на бунт се вдигнаха шофьорите от Ню Йорк, които протестираха срещу „несправедливите условия за работа“. „Няма кой да ни защити, няма кой да реши проблемите ни“, коментира пред The New York Times 65-годишен шофьор на фирмата. „Проблемът е, че няма профсъюз на шофьорите на Uber. Ние дори не се познаваме, поради което е невъзможно да се организираме. Това е антисиндикалната политика на фирмата – изобретение на президента Травис Каланик“.

Доста шум вдигна и един инцидент от миналата Коледа, когато шофьор на Uber блъсна и уби на пътя 6-годишно момиченце. Мигновено след инцидента фирмата на Каланик изтрила „партньорския акаунт“ на шофьора от своята база данни и  обявила, че той не е извършвал услуга от името на компанията по време на инцидента. В момента родителите на момиченцето София Лиу съдят Uber за обезщетение.

БИЗНЕС ЗА ЕДИНИЦИ

Повечето интернет-гиганти се радват на колосални пазарни капитализации и печалби, но всъщност дават работа само на шепа хора.

Airbnb се оценява на 10 млрд. долара, наполовина колкото хотелиерската група Hilton. Но за Hilton работят 150 000 души по цял свят, а Airbnb има по-малко от 700 служители.

Приложението WhatsApp, което бе купено от Facebook за 19 милиарда долара, дава работа на 55 души, а Snapchat, оценен на 3 млрд. долара, плаща заплати само на 20.

ПАК ПРЕЗ МИНАЛИЯ ДЕКЕМВРИ шофьорите на Uber в Сидни, Австралия предизвикаха възмущение по време на заложническата драма в кафене Lindt в центъра на града. Тогава те обявиха, че возят за минимум 100 австралийски долара на курс, или четири пъти по-скъпо от нормалната тарифа, с допълнителна тарифа от  4 долара на минута или 9.69 долара на километър. Компанията неведнъж е обяснявала, че цените на услугите й се определят в зависимост от търсенето и предлагането. Така например компанията вдигна цените 3.8 пъти, когато Сан Франциско бе поразен през декември 2014 от най-унищожителния ураган за последните пет години. Цените на услугата в Ню Йорк скочиха цели 8 пъти, когато градът бе връхлетян от зимна буря. Съпругата на комика Джери Зайнфелд трябвало да плати 415 щатски долара за пътуване с кола на Uber - 8 пъти повече, отколкото плащала обикновено за такси. Шофьорите на компанията опитаха същото и в Стокхолм по време на снежна виелица миналата година, вдигайки цените с 50%. Гражданите на шведската столица обаче решиха да ги бойкотират в отговор.

МНОЖЕСТВОТО СПОРОВЕ около компанията обаче не попречиха на Google да инвестира 258 млн. долара в Uber. Не е трудно да си обясним защо. Както писа Forbes,  формулата e "Google Car + Uber = убийствено приложение“. Google Car се нарича пилотната програма на гиганта за създаване на самоуправляващи се автомобили. Представяте ли си как би изглеждало това на практика: не само старомодните таксиджии, но дори и сегашните шофьори на Uber ще станат напълно излишни. Само ще натискате един бутон на смартфона си и автоматизираното автомобилче на Google ще идва, за да ви отведе докъдето трябва.

Всъщност Google вече стартира една експериментална услуга в тази посока. Тя се налича RideWith и е в партньорство с израелската компания Waze. Жителите на телавивския район Гуш Дан, където се намират офисите на Waze, могат да платят по 20 долара седмична такса и в замяна да получат правото на две пътувания дневно с автомобили на компанията.

НО ГЛАВНАТА ПРИЧИНА за сътрудничеството между Google и Uber е, че компаниите мечтаят да станат монополисти в доставките на пратки с помощта на дронове. И така да изядат бизнеса не само на гиганти като UPS, FedEx, DHL и пощите, но и да оставят без работа милиони куриери по цял свят. В момента в DHL Express работят 320 000 души, в UPS и FedEx - още 700 000.

Впрочем Amazon също започва да предлага автоматична доставка с дрон - макар и засега само за поръчки от нея самата.

Според Андрю Кийн, автор на бестселъра „Интернет не е отговор“, проблемът на дигиталната икономика на споделянето е в това, че при нея водещ е само един принцип, точно като в хита на АBBA: The winner takes all, победителят прибира всичко! „В това няма никаква конспирация или зла умисъл“, пише Кийн. „Никой не е предполагал, че ще стане така. Но са налице някои структурни особености на платформата, които предопределят привързаността на интернет към монополите.  Интернет е перфектната глобална платформа за свободния пазар на капитализма – чиста, безпроблемна, трансгранична икономика... Мократа мечта на либертарианците. Дигиталният Милтън Фридман“.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 61 / 2015