Сурови прогнози за суровия петрол

Текст КАЛИН НИКОЛОВ*

Петролът ще надхвърли 150 и дори 200 долара за барел. Търговията, каквато я познаваме, ще пресъхне. Най-добре започнете да си отглеждате собствени домати и си купете електромобил.

САМО ДОПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ подобни прогнози звучаха съвсем трезво и често излизаха от устата на някои от най-уважаваните експерти в петролния сектор. Но цената на суровия петрол, вместо да продължи да расте, рязко се срина. Сортът Brent, който през юли миналата година струваше над 100 долара за барел, в началото на 2015 падна под 50 и, след кратък ръст в края на пролетта, отново се смъкна до малко над 40. Това поевтиняване се разпростира вече даже върху фючърсите: Brent за декември 2018 например се търгува под 70 долара за барел - дори по-евтино, отколкото при миналогодишния шоков срив.

Тези ниски цени на горивата, насърчаващи търговията, вероятно имат съществен принос към плахото икономическо съживяване в последните две години. Положителният ефект от тях се измерва със стотици милиарди долари (макар и не за нефтодобивната индустрия, разбира се). Въпросът е дали ерата на евтиния петрол ще продължи достатъчно дълго. Отговорът, напук на повечето прогнози, е по-скоро не.

ФАКТОРИТЕ В ПОЛЗА на запазването на трайно ниски цени на пръв поглед са много. Евтиният петрол е изгоден за множество влиятелни индустрии - от логистиката през автомобилостроенето до земеделието и търговията с храни. Изгоден е и политически, носейки подчертани дивиденти на Запада срещу опоненти като Русия и Венесуела. В същото време затоплянето на отношенията с Иран и отпадането на санкциите ще отвори отново пазарите за страната с четвъртите най-големи запаси от петрол в света. Да не говорим за икономическите рискове - от Гърция до китайската борса - които спомагат за удържане на ниските цени.

Но много от тези фактори силно се надценяват. Евентуалният колапс на Гърция (който впрочем вече не изглежда толкова неминуем) може и да има дълбоко символично значение за бъдещето на европейския проект, но реалните ефекти от него върху глобалната икономика ще са пренебрежимо малки. Същото важи и за борсовия срив в Китай. Както писа Дан Боглър в The Financial Times, "Гърция просто не е чак толкова голяма, и твърде малко от богатството на Китай е затворено на борсовия пазар".

    С падането на санкциите износът на Иран ще се превърне в сериозен фактор, но ще мине време, преди страната да достигне планираните обеми

СРЕЩУ ТЕЗИ НАДЦЕНЕНИ ФАКТОРИ в полза на ниските цени стои само един в полза на високите - но той не може да бъде пренебрегнат, защото се отнася до предлагането (колкото до търсенето, дори само растежът в САЩ е напълно достатъчен да компенсира всякакви колебания в еврозоната или Китай).

Макар повечето оптимистични анализи да не го споменават, при сегашната ситуация няма кой знае какви рецепти за увеличаване на предлагането. Дори и след като сделката с Иран стане окончателен факт, ще са необходими доста месеци, преди страната да изпълни ангажиментите си, и да увеличи отново капацитета си за добив. Масуд Мир Каземи, министърът на петрола, говори за експорт в мащабите на 600-700 хиляди барела дневно, но това ще може да се случи най-рано в средата на 2016 година.

СТРАНИТЕ С НАЙ-ГОЛЕМИ ЗАПАСИ

1. ВЕНЕСУЕЛА       297 740
2. С. АРАБИЯ          268 350
3. КАНАДА              175 200
4. ИРАН                  157 300
5. ИРАК                  140 300
6. КУВЕЙТ              104 000
7. РУСИЯ                103 000
8. ОАЕ                     97 800
9. ЛИБИЯ                 48 014
10. НИГЕРИЯ             37 200

В млн. барели

В същото време много други износители намаляват добива си. Бразилският гигант Petrobras намали петгодишната си прогноза за добива от 4.2 млн. барела дневно до 2.8 милиона. В Мексико и Колумбия броят на сондите намалява за трета поредна година. Находищата в Северно море, експлоатирани най-вече от Великобритания и Норвегия, намаляват добива заради постепенното изчерпване на запасите.

Дори бумът на фракинга в САЩ изглежда отминал. Шистовите полета в Северна Дакота отбелязаха пик в производството в края на миналата година и оттогава вървят надолу. Русия ще среща все повече затруднения с добива заради санкциите.

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ И ЕФЕКТА НА БУМЕРАНГА: всеки спад в цените на петрола автоматично води до намаляване на разходите за разработване на нови находища и технологии. Причините са разбираеми: от една страна, приходите на петролните компании спадат и им оставят по-малко ресурс за инвестиране; от друга, главното им оръжие срещу ниските цени е именно да намаляват добивите. По изчисления на една британска консултантска компания от началото на годината петролните гиганти са замразили развойни проекти за повече от 200 млрд. щатски долара.

Аритметиката на търсенето и предлагането е всъщност съвсем проста.

В момента световният добив е около 80 млн. барела дневно. 30 милиона от него се падат на ОПЕК (страните от Персийския залив плюс Венесуела, Еквадор, Алжир, Либия, Ангола и Нигерия). Добивът в целия останал свят не надхвърля 50 млн. барела, след като напоследък спадаше средно с 5% годишно (това е спад, отчетен при цени над 100 долара за барел; при двойно по-ниски вероятно ще е още по-голям). Същевременно прогнозите са търсенето в глобален мащаб през следващата петилетка да увеличи с още 5 млн. барела дневно.

Анализаторите от MGA пресмятат, че до 2018 световният добив трябва да нарасне с 10 млн. барела дневно, за да отговори на нарастващото търсене и да компенсира спада при старите находища. Дори Иран и Ирак да надхвърлят собствените си прогнози, а Русия и Бразилия да обърнат негативните тенденции, това пак ще е мъчно постижимо. Така че наслаждавайте се на ниските цени, докато все още можете. И дори може да си посадите няколко стръка домати.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 61 / 2015