Опасният чар на криптовалутите

Текст ИВАН ИВАНОВ*

Вече няколко години търгуващите с биткойн и регулаторите не могат да се споразумеят дали криптовалутите са истинско платежно средство. Междувременно големият бизнес започна да се интересува от биткойн. Възникват нови и нови дигитални валути, както и множество стартъпи, формиращи екосистемата на биткойн и неговите събратя.

Според оптимистите биткойн е алтернатива на сегашните парични средства, при това – независеща от политици и централни банкери. Нейните привърженици прогнозират на революционни промени в международната финансова система, когато – рано или късно - регулаторите са готови за това. Песимистите виждат в криптовалутите пореден балон, големите колебания на цената ги плашат. Според тях валута, която не е гарантирана от държавата, е обречена на провал.

ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ. През 2013 курсът на биткойн набъбна от 13 до 955 долара и всички заговориха за виртуалните валути. През ноември същата година биткойн достигна своя рекорд за всички времена - 1242 долара. Големият удар дойде през 2014, когато най-голямата борса Mt. Gox загуби 850 000 биткойна (на стойност 500 млн. долара) и трябваше да бъде затворена. Има подозрения, че това е било вътрешна работа. Сега валутата струва около 210 долара, а пазарната й капитализация падна на 3.5 млрд. долара.

Все пак биткойн оцеля дори след атаката срещу японската борса. След това дойдоха добрите новини. Властите в редица страни се заеха с регулацията на валутата и най-вече с изработката на механизми, които да попречат на използването й за финансиране на противозаконни дейности.

Големият бизнес също влиза в играта. Компании като Dell и Microsoft вече приемат разплащания в биткойни. През февруари New York Stock Exchange обяви инвестиция в  базираната в САЩ биткойн борса и портфейл Coinbase. След това Nasdaq OMX Group предостави достъп до търговската си платформа на стартъпа Noble Markets, чиято технология позволява на институционални инвеститори като хедж фондове, да търгуват с биткойни и свързани дигитални активи.

ПЪРВИ РЕГУЛАЦИИ. Правителствата са по-предпазливи – докато в Германия криптовалутата се признава (но е и обект на облагане с ДДС), в Китай операциите с биткойни са забранени. В Русия предстои одобряване на законопроект, който предвижда сериозни глоби за емисия и търговия с парични сурогати – в първоначалния вариант освен алтернативните валути тук попадаха и бонусните точки/мили на авиокомпаниите.

На ниво ЕС въпросът още се проучва. В началото на 2015Великобритания обяви проект за изследване на възможностите и проблемите на биткойн на стойност 10 млн. лири. Едно от големите предимства на техния подход към регулациите е, че се прави разлика между услугите на борсите, които работят с клиентски средства и съответно носят сериозен риск от пране на пари, и останалите услуги на разработчици на финансов софтуер, които заслужават по-слаба регулация.

Bank of England обяви, че се нуждае от задълбочено проучване, преди да определи реакцията си на новите технологии и появата на нови бизнес модели, като peer-to-peer заемите и груповото финансиране.

По време на възхода се появиха много нови услуги – например електронни портмонета за биткойн като Blockchain и споменатата Coinbase. Последната привлече и 75 млн. долара от известния фонд Andreessen Horowitz и други инвеститори. Пазарът за биткойн операции може да открие големи възможности, макар че за момента едва 80 000 търговци приемат криптовалути. Средната сума на ежедневните транзакции не превишава 100 млн. долара, но постоянно расте.

Расте и броят на конкурентите на биткойн, като алтернативните валути вече са над 700.

В  началото на 2015 фондът Bitcoin Investment Trust получи одобрението на Financial Industry Regulatory Authority (това е частна саморегулираща се организация, наследник на Националната асоциация на дилърите на ценни книжа в САЩ), с което стана първият публично търгуван биткойн фонд.

Общата сума на привлечените рискови инвестиции в зараждащата се индустрия, свързана с криптовалути, е 500 млн. долара.

КАКВО Е БИТКОЙН? Електронната платежна система и валутата биткойн (BTC) са изобретени през 2008 от човек (или група), известен само с псевдонима Сатоши Накамото. Това е валута, която не се създава по дискреция като фиатните пари, а по подобие на златото може само да се добива (копае). В случая с биткойн миньорите "копаят" валутата с помощта на сложни компютърни изчисления, което им струва най-малкото инвестиция в скъпа компютърна техника. Както и златото, биткойн е ограничен по размер – алгоритъмът допуска да се произведат максимум 21 млн. биткойна. Досега са изкопани малко повече от 14 милиона, или две трети от всички.

Подобна е структурата на останалите алтернативни валути, макар те да добавят допълнителни опции. Лайткойн (Litecoin) например разчита на по-бързи транзакции (средното време за потвърждение при биткойн е от 6 до 11 минути, тъй като трябва да се верифицира от миньора), докато Куаркойн (Quarkcoin) предлага повече сигурност.

КАК ДА СЕ СДОБИЕМ С БИТКОЙН? Има няколко начина. Може да използвате една от многото борси. Някои от тях искат легитимация, дори настоящ адрес.

Другият вариант е да "копаете". Необходим е специализиран хардуер за копаенето. Може и с по-обикновен компютър, но забравете, че ще го ползвате за друго. Копаенето е процесът на верификация на транзакциите и записването им в регистъра или базата данни (block chain). Това е единственият начин да се „емитират” биткойни.

Колкото повече биткойни се изкопаят, толкова по-трудно става намирането на следващи блокове. Наградата намалява двойно всяка година, за да се предотврати инфлацията. В момента всеки блок носи 25 биткойна. Заради растящата трудност миньорите започват да се обединяват в пулове, за да открият нещо.

КЪДЕ СЕ СЪХРАНЯВАТ БИТКОЙНИТЕ? За целта е необходим т. нар. портфейл. В него ще намерите своя секретен код, който ви е нужен, за да харчите парите си и адреса (буквено-цифров код), който давате на хората, ако искат да ви платят в биткойни. Някои портфейли генерират няколко адреса, така че може да имате различни нива на сигурност. Въвеждането на адреса може да се избегне чрез сканиране на QR код или чрез NFC технология. Има различни портфейли – програми за десктоп или мобилни приложения. Някои са достъпни онлайн, но от съображения за сигурност се препоръчва т. нар. "cold storage", който е достъпен офлайн. През януари бе хакната борсата Bitstamp, но крадците отмъкнаха само 5 млн. долара, тъй като повечето резерви бяха офлайн и клиентите бяха компенсирани.

Иронично, има и „хартиени пари” – някои компании предлагат да отпечатат адреса и частния ключ на портфейла като QR код на карта. Други услуги предлагат физически монети.У нас има битомат, инсталиран в Интерпред – банкомат за биткойни, който обменя криптовалутата срещу левове на база на курса три борси (плюс надценка).

---

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 58 / 2015